— Кодът в три двайсет и три – каза той, показвайки значката си. – Било е опит за убийство. Пациентът е бил инжектиран с някакво лекарство.
Докторът, почти без да мигне, произнесе:
— Ясно. Да вървим.
Тримата изтичаха по стъпалата към стаята на Д’Агоста. Вътре група лекари и сестри работеха съсредоточено и почти безмълвно. Мигаха лампички, чуваха се тихи аларми. Д’Агоста лежеше в леглото неподвижен.
Лекарят влезе спокойно в стаята.
— Моля всички за внимание. Пациентът е бил инжектиран с лекарство, което е трябвало да го убие.
Една от сестрите вдигна глава.
— Но… как…?
Лекарят я прекъсна с жест.
— Въпросът е: кое лекарство предизвиква същите тези симптоми?
Последва врява, разгорещена дискусия, размахаха се таблици и статистически данни. Докторът се обърна към Пендъргаст и Хейуърд.
— Тук няма какво повече да правите. Ако обичате, изчакайте отвън.
— Искам да изчакам тук – каза Хейуърд.
— Напълно невъзможно. Съжалявам.
Хейуърд се обърна и в този момент се включи друга аларма; тя видя електрокардиограмата на монитора да преминава в права черта.
— О, боже! – избухна тя. – Моля ви, позволете ми да остана тук, моля ви…
Вратата се затвори решително и Пендъргаст я отведе встрани.
Чакалнята беше малка и стерилна, с пластмасови столове и един-единствен прозорец, който гледаше навън в нощта. Хейуърд застана до него, втренчила невиждащи очи в черния правоъгълник. Умът й работеше трескаво, но не стигаше до никъде, като повреден мотор. Устата й беше суха, ръцете й трепереха. По бузата й се отрони сълза – от безсилие и ярост.
Тя усети ръката на Пендъргаст върху рамото си. Отстрани я и се дръпна.
— Капитане? – долетя тих глас. – Може ли да ви напомня, че тук е имало опит за убийство – срещу лейтенант Д’Агоста. Както и срещу вас.
Хладният глас проби мъглата на яростта й. Тя тръсна глава.
— Вървете по дяволите и ме оставете на мира!
— Трябва да започнете да мислите по този проблем като полицай. Нуждая се от помощта ви, и то сега.
— Повече не ме интересуват проблемите ви.
— За съжаление, това вече не е мой проблем.
Тя преглътна, взирайки се в тъмнината, стиснала юмруци.
— Ако той умре…
Студеният, почти хипнотизиращ глас продължи;
— Това не е в нашите ръце. Искам да ме слушате внимателно. Искам от вас за момент да бъдете капитан Хейуърд, а не Лора Хейуърд. Има нещо важно, което трябва да обсъдим. Веднага.
Тя затвори очи, чувстваше се вцепенена до мозъка на костите си. Нямаше енергията дори да му откаже.
— Изглежда – каза Пендъргаст, – че имаме работа с убиец, който също така е и лекар.
Тя стисна още по-силно очите си. Беше уморена от всичко, уморена от живота. Ако Вини умреше… Опита се да изхвърли тази мисъл от съзнанието си.
— Бяха взети изключителни мерки за запазване в тайна местоположението на Винсънт. Както изглежда, евентуалният убиец е имал специален достъп до картоните на пациентите, медицинските доставки и фармацевтичните регистри. Съществуват само две възможности. Първата е, че той или тя са членове на екипа, който по настоящем лекува Винсънт, но това би било крайно невероятно съвпадение: те всички са били грижливо проверени. Другата възможност – и онази, която според мен е реалната в случая – е, че Винсънт е бил открит след проследяване на свинската сърдечна клапа, използвана за последната му операция. Нападателят му може дори да е кардиохирург.
Когато тя не каза нищо, той продължи:
— Осъзнавате ли какво означава това? Означава, че Винсънт е бил използван като примамка. Извършителят преднамерено е причинил смъртоносна кома, знаейки, че ще ни подмами да дойдем да го видим. Естествено, той е предполагал, че ще дойдем заедно. Фактът, че не го направихме е единственото, което ни спаси.
Тя продължи да стои обърната с гръб към него, криейки лицето си. Примамка. Вини, използван за примамка. След кратко мълчание Пендъргаст продължи.
— Не можем да направим нищо повече за момента. Междувременно, сигурен съм, че направих решаващ пробив. Проучих убийството на Джун Броуди и открих някои интересни съвпадения. Както знаем, самоубийството е станало само седмица след смъртта на Слейд в пожара. Около месец след това съпругът на Джун казал на техни съседи, че заминава зад граница и повече никой не го видял. Къщата била затворена и най-накрая продадена. Опитах се да го проследя, но следата вече беше напълно изстинала – освен това не мога да намеря никакви свидетелства, че е напуснал страната.