— Кой сте вие? – попита жената. Гласът й беше леден, беше възвърнала присъствието на духа си. Беше облечена просто и елегантно в бледокремава рокля без шарки, не носеше бижута, но все пак беше грижливо гримирана, с направена коса. Но най-много от всичко Пендъргаст бе впечатлен от силния интелект зад стоманеносивите й очи. Позна я почти веднага от снимките.
— Джун Броуди? – каза той.
Лицето й пребледня, но съвсем леко. В напрегнатата тишина, която последва, един слаб вик, на болка или може би на отчаяние, се чу глухо през една врата в другия край на стаята. Пендъргаст се обърна.
Когато Джун Броуди заговори отново, гласът й беше все така студен:
— Боя се, че неочакваната ви поява е обезпокоило пациента ми. Което наистина е много жалко.
73.
— Пациент? – вдигна вежди Пендъргаст.
Броуди не каза нищо.
— Можем да обсъдим проблема по-късно – предложи Пендъргаст. – Между другото, моя колежка беше ранена в блатото. Имам нужда от лодката ви. Както и от тази апаратура.
Когато не се случи нищо, той махна с пистолета.
— Всичко, освен бързина и сътрудничество от ваша страна, би застрашило сериозно здравето ви.
— Не е необходимо да ме заплашвате.
— Страхувам се, че е. Трябва ли да ви напомня кой стреля пръв?
— Нахълтвате тук внезапно — какво очаквате?
— Може ли да оставим размяната на вежливости за по-късно? – каза хладно Пендъргаст. – Колежката ми е зле ранена.
Със забележително спокойствие Джун Броуди се обърна, натисна копчето на един интерком на стената и заговори в него със заповеднически глас.
— Имаме посетители. Подгответе се да посрещнете спешен пациент – и ни чакайте с носилка долу на дока.
Броуди прекоси стаята и излезе през вратата, без да се обръща. Пендъргаст я последва по коридора с насочено оръжие. Тя слезе по стъпалата, мина през главния салон на къщата и излезе; прекоси платформата към кея на плаващия док. Стъпи грациозно в лодката и включи двигателя. Пендъргаст се качи след нея.
— Развържете лодката. – Гласът й беше уверен и спокоен. – И, моля ви, махнете това оръжие.
Пендъргаст пъхна пистолета в колана си и развърза лодката. Тя форсира двигателя, измъквайки се на заден.
— Намира се на хиляда ярда югоизточно – посочи Пендъргаст в тъмнината. – Насам – добави той. – В блатото има стрелец. Но, разбира се, сигурно ви е известно. Той може да е ранен – може и да не е.
Броуди го изгледа.
— Искате ли да спасите колежката си, или не?
Пендъргаст мълчаливо посочи бордовото табло на лодката.
Без да каже нищо повече, жената ускори и те се понесоха покрай калните брегове на ръкава. След няколко минути тя намали, за да влезе в малък канал, който се раздвояваше и събираше в лабиринт от водни пътища. Броуди успя да проникне в блатото по начин, от който Пендъргаст бе изненадан, че е възможен, като винаги се придържаше към лъкатушещия канал, който – дори и на ярка лунна светлина – беше почти невидим.
— Още надясно – каза той, вглеждайки се през дърветата. Те не използваха светлини; беше по-лесно да се гледа надалеч на лунна светлина – а също така и по-безопасно.
Лодката се виеше по каналите, от време на време заплашвайки да заоре в плитката тиня, но винаги минаваше, когато Броуди дадеше газ.
— Там – каза Пендъргаст и посочи към белега на ствола на дървото.
Лодката стигна до една наносна ивица.
— Дотук можем да стигнем – промърмори Броуди.
Пендъргаст се обърна към нея, претърси я бързо и изкусно за скрито оръжие и заговори с нисък глас:
— Останете тук. Аз ще доведа колежката ми. Продължавайте да сътрудничите и ще останете жива тази нощ.
— Повтарям: не е необходимо да ме заплашвате – натърти тя.
— Това не е заплаха: това е разяснение. – Пендъргаст скочи от лодката и тръгна през блатото.
— Капитан Хейуърд? – извика той.
Никакъв отговор.
— Лора?
Отново нищо, освен тишина.
След миг той вече стоеше до Хейуърд. Тя още беше в шок, в полусъзнание, с отпусната на изгнилия дънер глава. Той се огледа бързо, като се ослушваше за шумолене или пропукване на клони; за блясък на метал, който би свидетелствал за присъствието на стрелец. Като не видя нищо, той хвана Хейуърд под мишниците и я издърпа през блатото до лодката. Повдигна я от едната страна, а Броуди пое отпуснатото тяло и помогна да го настанят на пода.