Слънцето, което се спускаше зад къщите в отсрещния край на площада, се отразяваше в острите очи на мъжа и той не можеше да ги види добре.
— Да? — произнесе той. – Мога ли да ви помогна?
— Джъдсън Естерхази – протегна ръка Пендъргаст.
Естерхази го изгледа втренчено и върху лицето му се появи израз на приятна изненада.
— Алойзиъс? – възкликна той. – Господи! Заповядайте.
Естерхази ги преведе през входно антре, надолу по тесен коридор с книги отстрани, до уютен кабинет. „Уютен“ не беше дума, която Д’Агоста използваше много често, но не би могъл да опише по друг начин мястото. Топлата жълта светлина придаваше меко сияние на античните махагонови мебели: висок тесен скрин, бюро с извит сгъваем капак, шкаф за оръжие и още, и още рафтове с книги. Пищни персийски килими покриваха пода. Две големи дипломи – една за лекарска степен и друга за докторат – висяха на стената. Диваните бяха меки и изглеждаха изключително удобни. Антики от цял свят – африкански скулптури, азиатски нефрити – украсяваха всяка хоризонтална повърхност. Два прозореца, обрамчени с изискани завеси, гледаха към площада. Това бе стая, натъпкана догоре с предмети, която въпреки всичко по някакъв начин не изглеждаше претрупана – кабинетът на един добре образован човек с вкус, пътувал много.
Пендъргаст се обърна и представи лейтенанта на Естерхази. Мъжът не можа да скрие изненадата си, когато научи, че Д’Агоста е полицай; и все пак той се усмихна и стисна ръката му сърдечно.
— Какво неочаквано удоволствие – произнесе той. – Ще желаете ли нещо? Чай, бира, бърбън?
— Бърбън, ако обичаш, Джъдсън – каза Пендъргаст.
— Как го искаш?
— Чист.
Естерхази изви глава към Д’Агоста.
— А вие, лейтенант?
— Бира би било чудесно, благодаря.
— Разбира се. – Като не спираше да се усмихва, Естерхази се приближи до един плот в ъгъла и сръчно наля няколко пръста бърбън. След това се извини и отиде в кухнята да донесе бира.
— Мили боже, Алойзиъс – произнесе той като се върна, – колко време измина… девет години?
— Десет.
— Десет години. Откакто предприехме оня лов до Килчърн лодж.
Д’Агоста отпи от бирата и се огледа, докато двамата си приказваха. По-рано Пендъргаст го беше осведомил за Естерхази: неврохирург и учен медик, който – след издигането си до върховете на професията – беше посветил част от времето си на доброволческа работа в местните болници и на „Доктори с крила“, благотворителната организация, която изпращаше лекари в бедстващи райони на Третия свят, към която неговата сестра беше работила. Според Пендъргаст той бил отдаден на спорта човек и дори стрелял по-добре от сестра си. Оглеждайки многобройните ловни трофеи, окачени по стените, Д’Агоста реши, че Пендъргаст не е преувеличил. Лекар, който е бил страстен ловец: интересна комбинация.
— Е, кажи ми – произнесе Естерхази с дълбок, звучен глас. – Какво те довя в Долната земя? Да не си дошъл по някой случай? Хайде, разкажи ми гадните подробности. – Той се засмя.
Пендъргаст отпи от бърбъна си. Поколеба се само за миг.
— Джъдсън, боя се, че не съществува лесен начин това да се каже. Тук съм заради Хелън.
Смехът замря в гърлото на Естерхази. Върху патрицианските му черти се изписа объркване.
— Хелън? Какво за Хелън?
Пендъргаст отпи втора, още по-голяма глътка.
— Разбрах, че смъртта й не е била нещастен случай.
В продължение на минута Естерхази остана замръзнал, вперил очи в Пендъргаст.
— Какво, по дяволите, искаш да кажеш?
— Искам да кажа, че сестра ти е била убита.
Естерхази се изправи с ужасено лице. Обърна се с гръб към тях и тръгна – бавно, сякаш насън – към един рафт с книги на отсрещната стена. Взе оттам някакъв предмет напосоки, завъртя го в ръцете си и пак го остави. И после – след един дълъг момент – се обърна към тях. Отиде до плота, пресегна се за една водна чаша и с треперещи пръсти си наля питие. След което седна срещу тях.
— Като те познавам, Алойзиъс, предполагам, че не е нужно да питам дали си сигурен за това – каза той съвсем тихо.
— Не, не е нужно.
Цялото поведение на Естерхази се промени, лицето му стана бледо, той свиваше и разпускаше пръстите си.
— Какво… какво ще правиш?
— С помощта на Винсънт ще намеря човека или хората, които са виновни. И ще се уверя, че е въздадено правосъдие.