Пендъргаст стана.
— Добро утро.
— Аз съм Портби Чосън, генерален мениджър на Гранд хотел Бейю.
Агентът пое протегнатата ръка.
— Радвам се да се запознаем.
Чосън посочи към хотела с розовата си ръка.
— Удоволствието е мое. Офисът ми е натам.
Той тръгна през двора и двамата влязоха в отекващо фоайе, покрито с кремав мрамор. Пендъргаст последва мениджъра покрай добре охранени бизнесмени с лъскави, поддържани жени, отпуснати на ръцете им, до обикновена врата точно зад бюрото на рецепцията. Чосън я отвори и пред тях се разкри разкошен офис в стил френски барок. Той посочи на Пендъргаст един стол пред богато украсеното бюро.
— От акцента ви разбирам, че сте от този край – каза Чосън и седна зад бюрото.
— Ню Орлиънс – отвърна Пендъргаст.
— А! – Чосън разтърка ръце една в друга. – Но предполагам, че сте нов гост? – Той направи справка в компютъра. – Наистина. Е, господин Пендъргаст, благодаря ви, че сте избрали нас за почивката си. Позволете ми да ви поздравя за изискания вкус: Гранд хотел Бейю е най-луксозният курорт в цялата Делта.
Пендъргаст наклони глава.
— По телефона загатнахте, че се интересувате от нашите пакети за голф и свободно време. Предлагаме два: едноседмичен платинен пакет и двуседмичен диамантен. Тъй като едноседмичният пакет тръгва от дванайсет хиляди и петстотин, мога да ви предложа увеличение до две седмици, заради…
— Извинете, господин Чосън – прекъсна го любезно Пендъргаст. – Но ако ми позволите да се намеся само за момент, мисля, че мога да спестя и на двама ни ценно време.
Генералният мениджър спря и погледна Пендъргаст с очаквателна усмивка.
— Истина е, че проявих известен интерес към голф-пакетите ви. Моля да извините малката ми лъжа.
Чосън изглеждаше объркан.
— Лъжа?
— Точно така. Само исках да привлека вниманието ви.
— Не разбирам.
— Не знам как по-просто бих могъл да се изразя, господин Чосън.
— Искате да кажете – обърканото изражение потъмня, – че нямате намерение да оставате в Гранд хотел Бейю?
— Уви, не. Голфът не е моят спорт.
— И сте ме излъгали, така че да можете… да се доберете до мен?
— Виждам, че най-после започва да ви просветва.
— В такъв случай, господин Пендъргаст, няма какво повече да обсъждаме. Приятен ден.
Пендъргаст известно време разглежда внимателно идеално маникюрираните нокти на пръстите си.
— Всъщност, наистина има какво да обсъждаме.
— Тогава трябваше да се обърнете към мен направо, без увъртания.
— Ако го бях направил, почти съм сигурен, че никога нямаше да вляза в офиса ви.
Чосън почервеня.
— Чух достатъчно. Аз съм много зает човек. А сега, бихте ли ме извинили, трябва да се погрижа за истинските си гости.
Но Пендъргаст не показваше знаци, че се кани да става. Вместо това с въздишка на нещо, подобно на съжаление, той бръкна в джоба на сакото си, извади малък кожен портфейл и го отвори, показвайки златна значка.
Чосън я гледа в продължение на един дълъг момент.
— ФБР?
Пендъргаст кимна.
— Да не би тук да е имало престъпление?
— Да.
По челото на Чосън избиха ситни капчици пот.
— Не възнамерявате… да извършите арест в хотела ми, нали?
— Имам нещо друго на ум.
Чосън изглеждаше във висша степен облекчен.
— Нещо от криминален характер ли?
— Не и свързано с хотела.
— Имате ли съдебно разпореждане, или призовка?
— Не.
Чосън си възвърна до голяма степен самоувереността.
— Боя се, господин Пендъргаст, че ще трябва да се консултираме с нашите адвокати, преди да отговорим на каквото и да е искане от ваша страна. Политика на компанията. Много съжалявам.
Пендъргаст прибра значката.
— Колко жалко.
По чертите на генералния мениджър се разля самодоволство.
— Помощникът ми ще ви изпрати. – Той натисна един бутон. – Джонатан?
— Истина ли е, господин Чосън, че тази хотелска сграда първоначално е била имение, собственост на памучен магнат?
— Да, да. – В този момент влезе слаб млад мъж. – Ще бъдете ли така любезен да изпратите господин Пендъргаст?
— Да, сър – кимна мъжът.
Пендъргаст не направи усилие да стане.
— Питам се, господин Чосън… какво, мислите, биха си казали гостите ви, ако научеха, че всъщност този хотел е бил санаториум?
Лицето на Чосън рязко се смъкна.
— Нямам представа за какво говорите.