Пендъргаст върна листа в папката.
— Както можеш да видиш, най-важната част липсва: описание на картината. Никой не знае сюжета.
Д’Агоста отпи глътка от чая, искаше му се да е Будвайзер.
— Не е нужно човек да е кой знае какъв мозъчен тръст. Рисунката е била на папагал Каролина.
— Аргументите ти, Винсънт?
— Точно затова е откраднала птиците от плантация Оукли. За да проследи… или, по-вероятно, да идентифицира… картината.
— Логиката е погрешна. Защо ще краде птиците? Разглеждането на експонатите би било напълно достатъчно.
— Не и ако си в конкуренция, тогава няма да е достатъчно – каза Д’Агоста. – Останалите също са искали картината. В една игра с високи залози ще се възползваш от всяко предимство, до което можеш да се докопаш, и ще попречиш на другите да се докопат до него. Всъщност, точно това може да ни насочи към това кой е уби… – Но тук той рязко спря, не му се искаше да споделя гласно тази нова хипотеза.
Пронизващият поглед на Пендъргаст показа, че е изразил неговото предположение.
— Тази картина може да ни даде нещо, което до този момент ни се е изплъзвало. – Тук гласът му спадна почти до шепот. – Мотив.
Стаята притихна.
Най-накрая Пендъргаст се раздвижи.
— Нека да не гадаем. – Той отвори папката отново и извади друг намачкан лист. – Открих също и това, част от рапорта във връзка с изписването на Одюбон. И отново – само фрагмент.
… беше изписан от санаториума на четиринадесетия ден от ноември 1821 г. При тръгването си той даде една картина, току-що завършена, на д-р Торгенсон, директор на „Мъоз Сен Клер“, като благодарност за грижите по лечението му. На изписването присъстваха малка група лекари и пациенти и имаше дълги сбогувания…
Пендъргаст пусна листа обратно в папката и я затвори с жест на окончателност.
— Някаква идея къде може да е картината сега? – попита Д’Агоста.
— Лекарят, който се е пенсионирал в Порт Роял, ще е следващата ми спирка. — Той направи пауза. — Има още нещо, макар и от периферен интерес. Спомняш ли си, братът на Хелън, Джъдсън, спомена, че Хелън веднъж предприела пътуване до Ню Мадрид, Мисури?
— Да.
— В Ню Мадрид е имало много силно земетресение през 1812 г., осма степен по скалата на Рихтер – толкова силно, че създало серия от нови езера и променило течението на река Мисисипи. Почти половината от града бил разрушена. И тук има един очебиен факт.
— И той е…?
— Джон Джеймс Одюбон е бил в Ню Мадрид по време на земетресението.
Д’Агоста се облегна назад в стола си.
— Което означава?
Пендъргаст разпери ръце:
— Случайно съвпадение? Може би.
— Опитах се да науча повече за Одюбон – каза Д’Агоста, – но да ти кажа истината, никога не съм бил добър ученик. Ти какво знаеш за него?
— Доста неща. Ще ти разкажа накратко. – Пендъргаст млъкна, подреждайки мислите си. – Одюбон бил незаконният син на френски морски капитан и неговата любовница. Роден в Хаити, той бил отгледан във Франция от мащехата си и изпратен в Америка осемнайсетгодишен, за да избегне военната повинност в Наполеоновата армия. Живял близо до Филаделфия, където проявил интерес към изучаването и рисуването на птици и се оженил за местно момиче, Луси Бекуел. Те се преместили до границата с Кентъки, където той открил смесен магазин, но прекарвал повечето си време в събиране, дисектиране, препариране и монтиране на птици. Рисувал ги като хоби, но ранните му работи били толкова слаби и неуверени, а скиците му – много от които оцелели – били по-безжизнени от мъртвите птици, които рисувал.
Одюбон се оказал посредствен бизнесмен и през 1820-та година, когато магазинът му банкрутирал, той преместил семейството си в една изоставена креолска къщичка на Дофин стрийт, Ню Орлиънс, където живели в оскъдица.
— Дофин стрийт – промърмори Д’Агоста. – Значи оттам е познат на семейството ти?
— Да. Бил очарователен човек, енергичен, красив, изключителен стрелец и изкусен фехтовач. Той и прапрадядо ми Боеций се сприятелили и често ходели на лов заедно. В началото на 1821-ва Одюбон се разболял тежко – толкова тежко, че трябвало да бъде пренесен с конска каруца, в безсъзнание, до „Мьоз Сен Клер“. Там дълго се възстановявал. Както вече знаеш, по време на възстановяването си нарисувал картината, наречена „Черната рамка“, с неизвестен сюжет.