— Къде сте родена?
— Тук, в Ню Йорк. На Уотър стрийт.
— Името на болницата?
— Родена съм вкъщи.
— Ясно. – Хейуърд реши да се откаже от тази линия на разпит; техният правен отдел щеше рано или късно да го изясни, и ако истината се потвърдеше, тя просто избягваше трудния разпит. – Констанс, аз съм в отдела по убийства, но този случай не е мой. Тук съм само за да установя фактите. Не сте длъжна да отговаряте на въпросите ми и това не е официално. Разбирате ли?
— Разбирам перфектно, благодаря.
Хейуърд отново бе изненадана от старомодната интонация на речта й; нещо в начина, по който се държеше; нещо в тези очи, толкова стари и мъдри, че изглеждаха не на място върху такова младо тяло.
Тя си пое дълбоко въздух.
— Наистина ли хвърлихте бебето си в океана?
— Да.
— Защо?
— Защото беше дявол. Като баща си.
— А бащата е…?
— Мъртъв.
— Как се казваше?
В стаята надвисна тишина. Студените виолетови очи не трепнаха пред нейните и Хейуърд разбра по-добре, отколкото ако Грийн би могла да каже, че тя никога, никога няма да отговори на въпроса.
— Защо се върнахте? Били сте в чужбина – защо сега се прибрахте у дома?
— Защото Алойзиъс ще има нужда от помощта ми.
— Помощ? Каква помощ?
Констанс остана неподвижна.
— Той не е подготвен да се изправи срещу предателството, което го очаква.
30.
Савана, Джорджия
Джъдсън Естерхази стоеше сред антиките и натъпкания си с мебели кабинет и гледаше през един от високите прозорци към площад „Уайтфийлд“, сега напълно пуст. Студен дъжд ръмеше от палмите и централния купол, събирайки се в локви по тухлените тротоари на Хабершам стрийт. На Д’Агоста, стоящ до него, братът на Хелън при това посещение му изглеждаше съвсем различен. Небрежният, изтънчен маниер беше изчезнал. Красивото лице изглеждаше разтревожено, напрегнато, чертите му бяха опънати.
— И тя никога не е споменавала за интереса си към папагали, по-специално към папагалите от вида Каролина?
Естерхази поклати глава.
— Никога.
— А „Черната рамка“? Никога не сте чували да я споменава, дори мимоходом?
Поредно поклащане на главата.
— Това е ново за мен. Не мога да си го обясня точно толкова, колкото и вие.
— Знам колко болезнено трябва да е.
Естерхази се извърна от прозореца. Челюстта му помръдна в нещо, което на Д’Агоста се стори като едва контролирана ярост.
— Далеч не толкова, колкото да разбера за този негодник Бласт. Казахте, че има досие?
— За арести. Няма обвинения.
— Това не означава, че е невинен – каза Естерхази.
— Точно обратното – съгласи се Д’Агоста.
Естерхази погледна към него.
— И не само неща като изнудване и фалшификации. Вие споменахте нападения и побои.
Д’Агоста кимна.
— И е търсил също тази… тази „Черна рамка“?
— Толкова страстно, колкото някой може да иска нещо – кимна Д’Агоста.
Ръцете на Естерхази се свиха; той се обърна към прозореца.
— Джъдсън – обади се Пендъргаст, – помниш ли какво ти казах…
— Ти загуби съпруга – каза Естерхази през рамо, – аз загубих малката си сестра. Никога няма да го превъзмогнеш, но поне можеш да свикнеш с него. Но сега, да науча… – Той си пое дълбоко дъх. – И не само това, но този престъпник може да е бил замесен по някакъв начин…
— Не го знаем със сигурност – каза Пендъргаст.
— Но можете да сте дяволски сигурен, че ще разберем – обади се Д’Агоста.
Естерхази не отговори. Само продължи да гледа през прозореца, челюстта му се движеше бавно, погледът му се беше зареял надалече.
31.
Сарасота, Флорида
Триста и трийсет мили на юг друг мъж се взираше през друг прозорец.
Джон Удхауз Бласт гледаше към големите вълни и ленивите плажуващи десет етажа по-долу: към дългите бели линии на прибоя, които се къдреха към брега; към плажа, който се простираше почти до безкрайност. Той се отвърна и прекоси дневната, спирайки кратко пред едно огледало с позлатена рамка. Измъченото лице, което се взираше отсреща към него отразяваше тревогата на една безсънна нощ.
Беше внимателен, толкова внимателен. Как можа това да му се случи сега? Този ангел на отмъщението с бледа като на мъртвец глава, който се появи на прага му така неочаквано… Той винаги играеше консервативно, никога не поемаше рискове. И винаги се получаваше. Досега…
Неподвижността на стаята бе нарушена от звъна на телефон. Бласт подскочи при внезапния звук. Той отиде до него и вдигна слушалката. От отоманката двата померанеца следяха всяко негово движение.