Входната врата беше вече затворена.
Роботът, със задействани аудио сензори, тръгна към безжизненото тяло на своя създател.
— Робо иска бисквитка – каза той, тенекиеният глас беше заглушен от кръвта, която покриваше миниатюрния му говорител. – Робо иска бисквитка.
35.
Порт Алън, Луизиана
Следващият ден беше толкова мрачен и дъждовен, колкото предишния – приятен. За Д’Агоста това бе даже много добре – щеше да има по-малко клиенти в магазинчето за понички. Той имаше дълбоки опасения относно целия план на Пендъргаст.
Пендъргаст, зад волана на ролса, взе изхода за Порт Алън от междущатско шосе 10 с изсъскване на колелата по мокрия асфалт. Д’Агоста седеше до него и прелистваше страниците на „Нюорлиънски звездни клюки“.
— Не виждам защо да не можем да свършим тази работа през нощта – рече той.
— Има аларма срещу крадци. Шумът ще привлече повече внимание.
— Най-добре ти да говориш. Имам чувството, че моят акцент от Куин няма да се приеме топло по тези места.
— Отличен аргумент, Винсънт.
Д’Агоста забеляза, че Пендъргаст отново хвърля поглед в огледалото за обратно виждане.
— Компания ли си имаме?
Пендъргаст само се усмихна в отговор. Вместо обичайния си черен костюм, той носеше карирана работна риза и дънки. Сега не приличаше на служител от погребално бюро, а по-скоро на гробар.
Д’Агоста отвори на нова страница и се загледа в статия със заглавие „Пенсиониран учен убит в дома си“.
— Хей, Пендъргаст – каза той, след като набързо прегледа началните абзаци. – Виж това: човекът, с когото искаше да говориш, Морис Блеклетър, бившият шеф на Хелън, наскоро е бил открит убит в дома си.
— Убит? Как?
— Застрелян.
— Полицията подозира ли грабеж с лош край?
— В статията не се казва.
— Би трябвало току-що да се е върнал от почивка. Твърде жалко, че не можахме да се свържем с него по-рано – щеше да бъде от голяма полза.
— Някой друг го е докопал пръв. И мога да предположа кой е бил този някой. – Д’Агоста поклати глава. – Може би трябва да се върнем във Флорида и да поизпотим Бласт.
Пендъргаст зави по Корт стрийт и се насочи към центъра и към реката.
— Може би. Но намирам мотивите на Бласт за неясни.
— Нищо подобно. Възможно е Хелън да е споделила с Блеклетър, че Бласт я заплашва. – Д’Агоста сгъна вестника и го мушна между седалката и страничната облегалка. – Говорим с Бласт, а на следващата нощ Блеклетър е мъртъв. Не беше ли тъкмо ти този, който не вярва на съвпадения?
Пендъргаст изглеждаше замислен. Но вместо да отвърне, той се отклони от Корт стрийт и насочи ролса към паркинга на една пресечка преди дестинацията им. Те излязоха в дъждеца и Пендъргаст отвори багажника. Връчи на Д’Агоста жълта каска на строител и голям брезентов чувал. На свой ред взе втора каска и я намести на главата си. Най-накрая извади тежък колан с инструменти, от който висяха солиден асортимент фенерчета, рулетки, клещи за електрически кабели и други принадлежности, и го закопча около кръста си.
— След теб – рече той.
В „Папис донат хоул“ беше тихо. Две пълнички момичета стояха зад гишето, докато самотен клиент поръчваше дванайсет двойно шоколадови понички. Пендъргаст изчака човека да плати и да излезе, след което пристъпи напред, а коланът му дрънчеше.
— Управителят да е тъдява? – изрече той с внушителен глас, а южняшкият му акцент спадна с пет степени по скалата на изисканост.
Едно от момичетата безмълвно се обърна и отиде отзад. Минута по-късно се завърна с мъж на средна възраст. Дебелите му предмишници бяха покрити с руси косми и той се потеше, при все че денят бе хладен.
— Да? – провлачи той и същевременно избърса брашнените си ръце в престилка, която вече бе покрита с лекета от мазнина и смес за понички.
— Вие ли сте управителят?
— Аха.
Пендъргаст бръкна в задния джоб на дънките си и извади служебна карта.
— Ние сме от строителния отдел в службата за контрол и безопасност на сградите. Казвам се Адисън, а това тук е колегата ми Стийл.
Мъжът огледа с присвити очи картата, която Пендъргаст бе скалъпил предишната нощ, и изгрухтя.
— Е, какво искате?
Пендъргаст прибра картата и извади няколко листа с вид на официални документи.
— Нашият офис провежда одит на строежите и разрешителните на сградите в района и открихме, че няколко от тях, в това число вашата, имат проблеми. Сериозни проблеми.
Човекът изгледа протегнатите към него листове и се намръщи.