— Какви проблеми?
— Неуредици в процедурата по получаване на разрешителни. Проблеми с конструкциите.
— Няма начин – каза онзи. – Редовно имаме инспекции, също както за храната и хигиената…
— Ние не сме от санитарните – презрително го прекъсна Пендъргаст. – Документацията показва, че този градеж е бил направен без редовно разрешително.
— Я чакайте малко. Тук сме от има-няма десет години…
— Ами че защо мислите бе поръчан одитът – каза Пендъргаст, като продължи да навира листовете в потното лице на мъжа. – Установени са редица нарушения. Повдигнати бяха съмнения за корупция.
— Вижте какво, не съм аз правилният човек, с когото да водите този разговор. Офисът по франчайз се занимава с…
— Вие сте човекът, който е тук в момента. – Пендъргаст се надвеси напред. – Налага се да слезем в онова мазе и лично да се уверим колко сериозна е ситуацията. – Пендъргаст пъхна листовете обратно в джоба на ризата си. – И като казвам това, имам предвид веднага.
— Искате да проверите мазето? Заповядайте – рече управителят, като се потеше обилно. – Не е моя вината, ако има някакъв проблем. Аз просто работя тук.
— Много добре. Да тръгваме.
— Джоуни ще ви заведе долу, докато Мери Кейт се занимава с клиентите…
— О, не! – отново го прекъсна Пендъргаст. – О, не, не, не. Никакви клиенти. Не и преди да сме свършили.
— Никакви клиенти? – повтори мъжът. – Вижте какво, аз тук се опитвам да въртя бизнес!…
Този път Пендъргаст застана още по-близо.
— Това е опасна, може би животозастрашаваща ситуация. Нашият анализ показва, че сградата е ненадеждна. Вие сте длъжен да затворите врати за купувачите, докато завършим нашата проверка на основите и на носещите стени.
— Не знам… – смутолеви управителят, а бръчката на челото му се задълбочи. – Ще трябва да се обадя в главния офис. Никога преди не сме затваряли в работно време. А в договора ми пише…
— Не знаете?! Няма да си губим времето, докато звъните на куцо и сакато! – Пендъргаст направо се залепи в човека. – Защо всъщност така се дърпате? Знаете ли какво ще се случи, ако подът се продъни под краката на някой злощастен клиент, докато похапва кутия с… – Тук Пендъргаст направи пауза, за да хвърли поглед към менюто, отпечатано над гишето. – … шоколадово-бананови с двоен крем и глазура?
Мъжът безмълвно поклати глава.
— Ще ви бъде потърсена сметка. Персонално! Престъпна небрежност, убийство втора степен. Може би дори… първа степен.
Управителят направи стъпка назад. Той едва си пое дъх, а по челото му изби нова пот.
Пендъргаст остави тишината да се нагнети.
— Ще ви кажа какво ще направя – заяви той внезапно умилостивен. – Докато слагате табелката „Затворено“, господин Стийл и аз ще проведем кратка визуална инспекция долу. Ако положението не е чак толкова сериозно, колкото имахме основание да смятаме, продажбите могат да бъдат възобновени, докато попълваме доклада си.
По лицето на мъжа се изписа искрено облекчение. Той се обърна към служителите.
— Мери Кейт, затваряме за няколко минути. Джоуни, моля те, покажи мазето на господата.
Пендъргаст и Д’Агоста последваха момичето през кухнята покрай склад и тоалетна до една ненадписана врата. Зад нея стръмното бетонно стълбище тънеше в мрака. Момичето включи осветлението, което разкри морга за стари уреди, професионални миксери и фритюрници за индустриални цели, всички от които очевидно очакваха ремонт. Самото мазе очевидно беше много старо, със стени от гол камък и груб хоросан. Две от стените бяха тухлени. Те, макар и по-стари, бяха много по-грижливо иззидани. Редица от найлонови торби за боклук обграждаше площадката на стълбището, а в ъгъла се въргаляха разхвърляни купчини от боклуци.
Пендъргаст се обърна.
— Благодаря ти, Джоуни. Ще работим сами. Ако обичаш, затвори вратата на излизане.
Момичето кимна и се оттегли.
Пендъргаст пристъпи към една от тухлените стени.
— Винсънт – започна той, като възвърна обичайния си тон. – Освен ако не греша дълбоко, около дванайсет стъпки зад тази стена има друга – тази на мазето на Арне Торгенсон. А между двете ще намерим участък от стария акведукт, където най-вероятно добрият доктор е скрил нещо.
Д’Агоста пусна тежко чувала на земята.
— Доколкото схващам, имаме максимум две минути, преди оня задник горе да извика шефа си и да стане мазало.
— Притежаваш такъв цветист речник, истинско езиково съкровище – промърмори Пендъргаст, докато оглеждаше тухлената стена през лупата си и почукваше по нея с тапицерски чук. – И при все това, смятам че ще успея да ни осигуря още малко време.