— О, нима? И как?
— Боя се, че с прискърбие ще съобщя на нашия приятел, че ситуацията е дори по-мрачна, отколкото първоначално сме мислили. Не просто се налага закусвалнята да бъде затворена за клиенти – самите служители трябва да напуснат, докато приключим с инспекцията.
Леките стъпки на Пендъргаст скоро бяха последвани от тишина. Д’Агоста чакаше в хладния сух мрак. Минута по-късно отгоре прозвучаха възбудени гласове: възражения, викове. Почти толкова бързо, колкото бе започнал, шумът утихна. Пендъргаст отново се появи на площадката. Като внимателно затвори и заключи вратата зад себе си, той се спусна по стълбите и се насочи право към торбата с инструменти. Извади отвътре чук за разбиване с къса дръжка и го връчи на Д’Агоста.
— Винсънт? – рече той с призрачна усмивка. – Всичко е в твои ръце.
36.
Докато Д’Агоста претегляше в ръце чука, Пендъргаст се приведе близо до старата стена и започна да почуква камъните един по един, наострил слух. Светлината беше слаба и Д’Агоста трябваше да присвива очи, за да вижда. Миг по-късно агентът изръмжа доволно и се изправи.
— Тук – каза той и посочи една тухла в средата на стената.
Д’Агоста се приближи и замахна с тежкия чук с опитна ръка.
— Спечелих ни пет минути – каза Пендъргаст, – Десет най-много. След това нашият приятел управителя несъмнено ще дойде. А е възможно да доведе и компания.
Д’Агоста стовари чука върху стената. Макар да пропусна посоченото място от няколко тухли, от удара ръцете му изтръпнаха до раменете. Последва втори, а след това и трети удар. Той остави ковашкия чук долу, избърса ръцете в панталоните си, хвана по-здраво и поднови работата си. Още пет-шест замахвания и Пендъргаст му направи знак да спре. Д’Агоста се дръпна назад, лъхтейки.
Агентът бързо отстрани циментовия прах. Като плъзна лъча на фенерчето по стената, той почука тухлите една по една отново.
— Разхлабват се. Продължавай, Винсънт.
Д’Агоста пристъпи напред и нанесе поредна серия от силни удари по стената. При последния се чу звук като от раздробяване и една от тухлите се строши. Пендъргаст отново се стрелна с длето в едната ръка и с чук в другата. Опипа хлътналата стена, после вдигна чука и нанесе няколко внимателно преценени удара по околната свързваща мазилка и древния бетон. Разклатиха се още няколко тухли, а други Пендъргаст разкърти с ръце. Като пусна длетото и чука, той обходи с лъча на фенерчето си стената. Сега се виждаше дупка приблизително с големината на плажна топка. Пендъргаст провря глава през нея, насочвайки фенерчето.
— Какво виждаш? – попита Д’Агоста.
В отговор агентът се отдръпна.
— Още малко, ако обичаш – каза той, като посочи ковашкия чук.
Този път Д’Агоста прицели ударите около ръбовете на грубия отвор, съсредоточавайки се в горния му край. Тухли, отломки и стара мазилка се разлетяха наоколо. Най-накрая Пендъргаст отново му даде сигнал да спре.
Отвъд заключената врата на стълбищната площадка долетя шум. Управителят се беше върнал в сградата.
Пендъргаст отново отиде до зеещата дупка в стената, а Д’Агоста го последва отзад. През пелените от прах светлината на фенерчетата им разкри кухо пространство зад счупените камъни. Беше ниша, може би дванайсет стъпки широка и четири дълбока. Д’Агоста изведнъж спря да диша. Жълтият лъч беше паднал върху опрян в отсрещната стена плосък дървен сандък, подпрян от двете страни с коси дървени подпори. Беше точно с такива размери, помисли си Д’Агоста, с които човек би очаквал да бъде една картина. През талазите прах не се виждаше нищо друго.
Бравата над тях изтрака.
— Хей! – долетя гласът на управителя. Голяма част от агресивността му се беше възвърнала. – Искам да знам какво правите долу.
Пендъргаст се огледа бързо.
— Винсънт – каза той като се обърна и насочи светлината към купчините от брезенти и полиетиленови покривала в далечния ъгъл. – Побързай.
Нямаше нужда от повече обяснения. Д’Агоста изтича до купчината и се разтърси за брезент с достатъчна големина, докато Пендъргаст се пъхна в дупката в стената.
— Слизам – извика управителят и заблъска по вратата. – Отворете проклетата врата!
Пендъргаст издърпа сандъка от скривалището му. Д’Агоста му помогна да го прокара през отвора и двамата заедно го увиха в брезента.
— Обадих се в офиса по франчайзинг в Ню Орлиънс – дойде гласът на управителя. – Не можете да влизате тук и да затваряте магазина! За пръв път някой чува за тези тъй наречени инспекции, които правите…