— Констанс, знаете ли, че не съществуват официални документи, че семейството ви е живяло на Уогър стрийт?
— Може би проучването ви не е било достатъчно изчерпателно.
Той се наведе напред.
— Има ли причина да криете истината от мен? Моля ви, не забравяйте: тук съм единствено, за да ви помогна.
Тишина. Той погледна в тези виолетови очи, това младо, красиво лице, толкова перфектно обрамчено от кестенява коса, с неподражаемия поглед, който той помнеше от първата им среща: надменност, спокойно превъзходство, може би дори презрение. Тя имаше излъчване на… какво? На кралица? Не, не беше това. Фелдър не беше виждал нищо подобно преди.
Той остави бележките си настрана, опитвайки се да създаде атмосфера на свобода и неофициалност.
— Как така станахте повереница на господин Пендъргаст?
— Когато родителите и сестра ми починаха, останах сираче и бездомна. Къщата на господин Пендъргаст на Ривърсайд драйв 821 беше… – Пауза. – Беше тогава собственост на човек на име Ленг. В края на краищата тя… се опразни. Живях там.
— Защо специално там?
— Беше голяма, удобна и имаше много места за криене. Освен това имаше голяма библиотека. Когато господин Пендъргаст наследи къщата, той ме откри там и стана мой законен попечител.
Пендъргаст. Името му се срещаше в документите, във връзка с престъплението на Констанс. Мъжът беше отказал всякакъв коментар.
— Защо е станал ваш попечител?
— Вина.
Тишина. Фелдър прочисти гърлото си.
— Вина? Защо казвате това?
Тя не отговори.
— Господин Пендъргаст ли беше бащата на детето ви?
Този път отговор дойде и той бе неестествено студен.
— Не.
— А каква беше ролята ви в домакинството на Пендъргастови?
— Бях негова секретарка. Негов изследовател. Той намираше езиковите ми способности за полезни.
— Езици? Колко езика говорите?
— Освен английски, николко. Мога да чета и да пиша гладко на латински, древногръцки, френски, италиански, испански и немски.
— Интересно. Трябва да сте била отлична ученичка. Къде сте учили?
— Преподавах си сама.
— Искате да кажете, че сте се самообразовала?
— Искам да кажа, че сама си преподавах.
Възможно ли беше, зачуди се Фелдър. В наше време и на тази възраст можеше ли човек да се роди и да израсне в града, и да остане напълно и официално невидим? Този неофициален подход не водеше до никъде. Време беше за малко по-голяма директност, трябваше леко да я попритисне.
— Как умря сестра ви?
— Беше убита от сериен убиец.
Фелдър направи пауза.
— Регистриран ли е случаят? Заловиха ли убиеца?
— Не и отново не.
— А родителите ви? Какво се случи с тях?
— И двамата умряха от белодробна туберкулоза.
Фелдър внезапно се окуражи. Това щеше да е лесно да се провери, тъй като починалите от туберкулоза в Ню Йорк сити педантично се документираха.
— В коя болница починаха?
— В никоя. Не знам къде е починал баща ми. Знам, че майка ми е умряла на улицата и тялото й е било погребано в гробището за бедняци на Харт Айлънд.
Тя продължи да седи неподвижно, със скръстени в скута ръце. Фелдър изпита чувство на нарастващо безсилие.
— Връщайки се на раждането ви: не си спомняте дори годината, през която сте родени?
— Не.
Фелдър въздъхна.
— Бих искал да ви задам няколко въпроса за бебето ви.
Тя остана мълчалива.
— Казахте, че сте хвърлила бебето си от кораба, защото било дявол. Откъде знаете, че е било дявол?
— Баща му беше дявол.
— Готова ли сте да ми кажете кой е бил той?
Без отговор.
— Вярвате ли тогава, че злото се наследява?
— Съществуват серии, съвкупности от гени в човешкия геном, които несъмнено спомагат за криминално поведение и тези съвкупности са наследяеми. Сигурно сте чели за последните изследвания върху загадъчното триединство на отличителните черти в човешкото поведение?
Фелдър бе запознат с изследването и много се изненада от ясния и ерудиран отговор.
— И затова вие почувствахте необходимост да заличите неговите гени от генофонда, като хвърлите бебето си в Атлантическия океан?
— Точно така.
— А бащата? Жив ли е?
— Мъртъв е.
— Как?
— Беше хвърлен в пирокластичен поток.
— Беше… извинете ме?
— Това е геоложки термин. Исках да кажа, че той падна във вулканична лава.
Отне му известно време, за да попие това изречение.
— Геолог ли беше?
Не последва отговор. Беше влудяващо да се върти около едно и също и да не стига до никъде.
— Казахте „хвърлен“. Да не би да загатвате, че е бил блъснат?