— Добър вечер – поздрави мъжът.
Естерхази свали лулата си и кимна леко за поздрав.
— Здравей, Майк – отвърна той.
Мъжът стоеше на фона на вечерното сияние, чертите му бяха неясни.
— Е – започна той, – звучи така, сякаш си се заел да разчистиш малка бъркотия, а вместо това бъркотията е станала по-голяма.
Естерхази нямаше намерение да позволи да му се говори така – особено пък Майкъл Вентура.
— Нищо, свързано с този човек – Пендъргаст – не е „малка бъркотия“ – произнесе той дрезгаво. – Точно за това съм мечтал през всичките тези години. Нещо трябваше да се направи и аз го направих. Уж работата трябваше да бъде свършена от теб. Но ти несъмнено щеше да забъркаш още по-голяма каша.
— Не смятам. Това е от този вид работа, която върша най-добре.
Дълга тишина. Естерхази пое тънка струйка дим, после го изпусна бавно, опитвайки се да запази вътрешното си равновесие.
— Мина много време – каза Вентура. – Да не започваме лошо.
Естерхази кимна.
— Въпросът е, че… Ами, мислех, че всичко отдавна е минало. Че е погребано.
— Никога няма да е отдавна минало. Не и докато се разправяме със Спениш Айлънд.
По лицето на Естерхази се появи израз на безпокойство.
— Наред ли е всичко?
— Както можеше да се очаква.
Поредна тишина.
— Виж – каза Вентура с по-мек тон. – Знам, че не ти е лесно. Ти направи голямата жертва; ние сме ти много благодарни.
Естерхази дръпна от лулата.
— Да оставим това – каза той.
— Окей. Нека сега разбера. Вместо да убиеш Пендъргаст, си убил партньора му.
— Д’Агоста. Щастлива случайност. Трябваше да се приключи с него. Погрижих се и за още двама такива – Бласт и Блеклетър. Двама, които отдавна трябваше да бъдат извадени от обръщение.
Вентура плю в тревата в отговор.
— Не съм съгласен и никога не съм бил. На Блеклетър му се плащеше добре, за да мълчи. А Бласт е свързан непряко.
— Няма значение, трябваше да се приключи с него.
Вентура само поклати глава.
— А сега гаджето на Д’Агоста е тук. И случайно е най-младият капитан в отдел „Убийства“ в НПУ.
— Е?
Естерхази измъкна лулата от устата си и заговори хладно:
— Майк, представа нямаш – наистина мисля, че нямаш представа – колко опасен е този човек Пендъргаст. Познавам го добре. Трябваше да действам незабавно. За съжаление, не успях да го убия при първия опит. Което ще направи втория много по-труден. Разбираш, нали? Или той – или ние.
— Колко може да знае?
— Намерил е „Черната рамка“, знае за болестта на Одюбон и по някакъв начин е разбрал за семейство Дуейн.
Рязко поемане на въздух.
— Майтапиш се с мен. До каква степен знае за Дуейн?
— Трудно е да се каже. Беше в Сънфлауър. Посети къщата. Упорит е и е умен. Може да се предположи, че знае – или ще научи – всичко.
— Кучи син. Как, по дяволите, са разбрали?
— Нямам идея. Пендъргаст не само е блестящ детектив, но този път е и мотивиран – невероятно мотивиран.
Вентура поклати тава.
— Малко се съмнявам дали не пълни ушите на онази капитанка от отдел „Убийства“ с подозренията си, както направи с партньора си, Д’Агоста. Боя се, че е само въпрос на време, преди да посетят онзи наш общ приятел.
Пауза.
— Смяташ, че това разследване е официално?
— Не изглежда така. Не ми се вярва и други да са намесени.
Вентура помисли за момент, преди да заговори отново:
— Значи сега приключваме работата.
— Точно така. Ликвидирай Пендъргаст и онази капитанка. Направи го сега. Убий ги всичките.
— Ченгето, което си улучил, Д’Агоста – сигурен ли си, че е мъртъв?
— Така мисля. Получи .308 куршум в гърба. – Джъдсън се намръщи. – Ако не си умре сам, ще трябва да му подадем една ръчица за помощ. Остави това на мен.
Вентура кимна.
— Ще поема останалото.
— Направи го. Трябва ли ти някаква помощ? Пари?
— Парите са последната ни грижа. Знаеш го. – И Вентура се отдалечи през полето към розовото вечерно небе, докато тъмният му силует не изчезна сред боровете отсреща.
Джъдсън Естерхази прекара следващите петнайсет минути облегнат на пожарната кула, като пушеше лулата си и мислеше. Най-после се отмести и я чукна няколко пъти в металната подпора. След това я прибра в джоба си, хвърли един последен поглед към гаснещата светлина на запад, обърна се и тръгна надолу по пътеката, към шосето от другата страна на възвишението.