— Морис, шерито все пак няма да е необходимо. Ще изведа този господин в блатата, ще го застрелям отзад в главата със собственото му оръжие и ще оставя алигаторите да се справят с доказателствата. Ще се върна навреме за вечеря.
— Както желаете, сър – каза безстрастно икономът, вдигайки питиетата, които току-що бе оставил.
— Не ме занасяйте – каза Хъдсън, чувствайки пристъп на несигурност. Може би беше надценил възможностите си.
Пендъргаст изглежда не го чу. Стана и посочи с оръжието:
— Хайде.
— Не бъдете глупак, никога няма да се измъкнете. Моите хора ме очакват. Знаят къде съм.
— Вашите хора? — Призрачната усмивка се върна. – Я стига, и двамата знаем, че сте на свободна практика и че не сте казал на никого къде отивате тази вечер. Към блатото!
— Почакайте! – Хъдсън усети внезапен пристъп на паника. – Правите грешка.
— Мислите ли, че – след като вече съм убил един човек – не бих бил готов да убия и друг, който е научил за престъплението и сега иска да ме изнудва за пари? Ставайте!
Хъдсън скочи.
— Изслушайте ме, моля ви. Забравете за парите. Просто се опитвах да ви обясня.
— Не са необходими обяснения. Дори не ми казахте името си, за което ви благодаря. Винаги изпитвам угризения, когато си спомням имената на онези, които съм убил.
— Казвам се Хъдсън – каза той бързо. – Франк Хъдсън. Моля ви, не го правете.
Пендъргаст заби цевта на оръжието в него и го избута към вратата. Като зомби, Хъдсън залитна към коридора, мина през входната врата и излезе на верандата. Нощта се изправи пред тях, черна и влажна, изпълнена с крякането на жаби и звъненето на насекоми.
— Не. Господи, не. – Сега вече Хъдсън знаеше, че е направил ужасна грешка.
— Продължавайте да вървите, ако обичате.
Хъдсън усети, че коленете му омекват и се свлече на дъсчения под.
— Моля ви. – По лицето му потекоха сълзи.
— Ще го направя тук тогава. – Той усети дулото да докосва тила му. – Морис ще трябва да изчисти.
— Недейте – простена Хъдсън. Той чу Пендъргаст да запъва ударника на „Беретата“.
— И защо да не го правя?
— Когато изчезна, ченгетата ще намерят колата ми. Достатъчно близко е, и ще дойдат да почукат тук.
— Благодаря. Ще преместя колата ви.
— Но ще оставите следи от вашата ДНК в нея, не можете да го избегнете!
— Морис ще ги махне. Освен това мога да се справя с няколко ченгета.
— Те ще претърсят блатото.
— Както казах, алигаторите ще унищожат трупа ви.
— Щом мислите така, значи не знаете много за труповете. Има начин да бъдат намерени дни, седмици по-късно. Дори в блатата.
— Не и в моето блато, с моите алигатори.
— Алигаторите не могат да накарат човешките кости да изчезнат – те минават през червата и излизат непроменени.
— Познанията ви по биология са впечатляващи.
— Послушайте ме. Ченгетата ще разберат, че съм работил за Бласт, ще свържат Бласт с вас, и мен с вас. Заредих газ с кредитна карта точно на пътя. Повярвайте ми, ще претърсят всичко наоколо.
— И как ще ме свържат с Бласт?
— Ще го направят, можете да сте сигурен! – Хъдсън продължи с истинска страст. – Знам цялата история, Бласт ми я разказа. Каза ми за посещението ви. Веднага след като си заминахте, Бласт отказа операцията с кожи. Не искаше да рискува, беше на телефона минута, след като си тръгнахте от апартамента му.
— Ами „Черната рамка“? Вие ли бяхте този, който ни преследваше?
— Да. Бласт ви насъска към „Черната рамка“. Искаше да я намерите, разбра, че сте достатъчно умен, за да успеете там, където той се е провалил. Беше впечатлен от вас. Но ченгетата ще разберат всичко, ако вече не са го разбрали, за нахълтването ви в онази закусвалня. Повярвайте ми, ако аз изчезна, те ще нахълтат тук с ловджийски кучета.
— Никога няма да ме свържат с Бласт.
— Разбира се, че ще го направят! Бласт ми каза, че сте го обвинили за убийството на съпругата ви. Затънали сте достатъчно дълбоко в разследването.
— Бласт ли уби жена ми?
— Каза, че не бил той, че нямал нищо общо.
— И вие му повярвахте?
Хъдсън говореше колкото бързо можеше, сърцето препускаше болезнено в гърдите му.
— Бласт не беше светец, но не е убиец. Беше хитрец, изнудвач, манипулатор. Но не му стигаше куража да убие някого.
— За разлика от вас. Скривате се в гаража ми с оръжие.
— Не, не! Нямаше да ви нападна, само гледах да направя сделка. Аз съм просто един частен детектив, който се опитва да си изкара прехраната. Трябва да ми повярвате! – Гласът му прегракна от паника.