Гледката на Сейнт Францисвил – варосани къщи с дълги веранди и ламаринени покриви, тежкият въздух, изпълнен с благоухания на магнолии – сякаш стопи веднага нюйоркската й черупка. Тя си помисли, че работата й в местната полиция, поне до този момент, вървеше по-добре, отколкото бюрократичното шикалкавене, с което се бе сблъскала във Флорида, опитвайки се да получи информация за убийството на Бласт. Имаше още какво да се каже за аристократичността на Стария Юг.
Полицейската кола зави по една алея и Хейуърд я последва, като паркира до нея. Излезе и видя скромно ранчо с подредени цветни лехи, обрамчени с магнолии.
Двете ченгета, които я бяха ескортирали до къщата на Блеклетър, един сержант от отдел „Убийства“ и един редови полицай, излязоха от своята кола, подръпнаха нагоре коланите си и тръгнаха към нея. Белият, полицай Фийлд, беше рижав като морков, с червендалесто лице и се потеше обилно. Другият, сержант детектив Кринг, се вземаше изключително на сериозно – човек на дълга, който старателно изпълнява задачата си, изписвайки с върховно внимание всяко ченгелче и всяка запетайка над „й“.
Къщата беше измазана с вар, както съседните, спретната и чиста. Полицейската лента за престъпление, отвързана от вятъра, плющеше над поляната и се извиваше около колоните на верандата. Резето на входната врата беше запечатано с оранжева лента за доказателства.
— Капитане – каза Кринг, – искате ли да изследвате местността, или предпочитате да влезете вътре?
— Вътре, ако обичате.
Тя ги последва към верандата. Пристигането й в полицейския участък на Сейнт Францисвил, без да бъде съобщено, трябва да беше голямо събитие, и със сигурност първоначално не е било прието положително. Не ще да са били особено щастливи да видят капитан от НПУ – още по-малко пък жена! – да идва с бляскава кола, за да провери местно убийство, без предупреждение или отличителни полицейски символи, или поне любезно телефонно обаждане откъм север. Но Хейуърд беше успяла да успокои подозрителността им с приятелско бъбрене за времето на работата си в Ню Орлиънс и много скоро те започнаха да се държат като стари другари. Или поне тя се надяваше така.
— Ще направим един оглед. – Кринг продължи и спря до вратата. Извади джобно ножче и преряза лепенката. Освободена, вратата се залюля и се отвори, ключалката й беше счупена.
— Какво е това? – попита Хейуърд, посочвайки една смачкана картонена кутия, захвърлена зад вратата.
— Сцената на престъплението вече е напълно обработена – каза Кринг. – Това е ненужно.
— Добре.
— Случаят наистина беше съвършено ясен – обяви Кринг, когато влязоха вътре. Къщата излъчваше дъх на застоял, леко спарен въздух.
— В какъв смисъл ясен? – попита Хейуърд.
— Обирът е завършил лошо.
— Откъде знаете?
— Къщата беше обърната с главата надолу, взета е електроника – плазмен телевизор, няколко компютъра, стерео-уредба. Сама ще видите.
— Благодаря.
— Станало е между девет и десет вечерта. Престъпникът е използвал лост за разбиване, за да влезе вътре, както може би забелязахте, и е минал през това входно антре в кабинета, където Блеклетър се е занимавал с роботите си.
— Роботи?
— Бил е запален по роботите. Хоби.
— Значи престъпникът е дошъл оттук право в кабинета.
— Така изглежда. Явно е чул, че Блеклетър е тук, и решил да го елиминира, преди да обере къщата.
— Колата на Блеклетър била ли е на алеята?
— Да.
Хейуърд последва Кринг в кабинета. Върху дълга маса бяха натрупани метални и пластмасови части, жици, електрически табла и всякакви странни джунджурии. На пода отдолу се виждаше голямо черно петно, а стената от сиви сгурийни блокчета беше опръскана с кръв и надупчена от сачми. Навсякъде се виждаха маркиращи конуси и стрелки.
Сачми, помисли си тя. Точно като Бласт.
— Използвана е пушка с рязана цев – каза Кринг. – Дванайсеткалиброва, според анализа на пръските и откритите сачми. Двуцевка.
Хейуърд кимна. Тя изследва пода в кабинета: дебел метал със слой твърда звукоизолация, завинтен в него от вътрешната страна. Стените и таванът бяха също добре звукоизолирани. Тя се запита дали Блеклетър е работел на отворена врата или е била затворена. Ако е бил придирчив човек – какъвто изглежда бе случаят, – би трябвало да я е затворил, за да не позволява мръсотията и прахът от кухнята да влизат.