Ръш стана и закрачи из малкото помещение.
— Ето ти пример как работи. Да речем, че имам пет банкноти в джоба си. От един долар, пет, десет, двайсет и петдесет долара. Вадя на случаен принцип една и те питам каква е стойността ѝ. Ако предположим, че имаш нула медиумни способности, средният ти успех ще се движи в рамките на една позната на пет извадени банкноти, което ще рече двайсет процента. В скалата на Клайнер-Вексман това е равно на двайсет. Такова би било класирането на обикновения човек от улицата. По същата скала човек с известни екстрасензорни способности се класира около отметката за четирийсет. Човек с проявени екстрасензорни способности попада в категория шейсет. Човек с развити екстрасензорни способности може да стигне категория осемдесет — ще познае четири пъти от пет.
Ръш престана да крачи и се обърна към Лоугън.
— И ето какво открихме: изследваните хора, които са били в отвъдното и успешно са се върнали, се движат около категория шейсет и пет.
— Това е невъзможно — започна Лоугън, но млъкна.
Ръш поклати глава.
— Знам. Трудно е да се повярва, дори за човек като теб. Защо изпадането в клинична смърт да повлиява върху екстрасензорните способности на човека? Но, Джереми, това е факт — разполагаме с неопровержими данни, а те не лъжат. Е, разбира се, не се случва всеки път. И съответните екстрасензорни дарби са различни у различните хора. Не всички ще могат да познаят каква банкнота ще извадя от джоба си например. Някои са по-добри в извънсензорните възприятия. А други в гадаенето. Но това не променя факта, че средната стойност по скалата на Клайнер-Вексман на хората, изпадали в клинична смърт, е необичайно висока. Показват го.
Ръш седна отново.
— Има и още нещо, което открихме. Като правило, колкото по-дълго човек е „бил в отвъдното“, толкова по-високо е класирането му по скалата. — Замълча за кратко. — Сърцето на жена ми Дженифър спря, мозъчната ѝ дейност престана за четиринайсет минути, преди да я съживя. Това е най-дългото време сред проучените в центъра случаи. И нейното класиране е най-високото: сто трийсет и пет.
— Сто трийсет и пет? — удиви се Лоугън. — Но това е невъзможно. Според критериите, които ти сам спомена, категория сто означава, че ще познава сто пъти от сто пъти. Значи сто процента. Как може някой да постигне такъв резултат?
— Джереми, не мога да го обясня — сви рамене Ръш. — Защото и ние самите не сме напълно сигурни. Това е нов клон на науката. Мога само да кажа, че проверявахме отново и отново. В общи линии това е повече от познаване на банкнотата, която се готвиш да извадиш от джоба. Означава да я назовеш, преди още човекът да си е пъхнал ръката в джоба. — Той поклати глава, сякаш сам не можеше да повярва на онова, което бяха открили. — Тя го демонстрира няколко пъти. Нейната особена дарба е в ретропознанието.
— Ретропознание? — повтори Лоугън. Помисли малко, после погледна към Ръш. — Това жена ти ли беше?
Лекарят кимна.
— Какво прави тя тук? Каква полза има Портър Стоун от екстрасензорните ѝ способности? Дори да са забележително развити като нейните?
Ръш се покашля възпитано, поставяйки ръка на устата си.
— Съжалявам. Има някои неща, които наистина мисля, че не трябва да ти казвам. Поне засега.
— Разбирам. Казаното дотук беше много интересно. Благодаря. — „Повече от интересно — помисли си той. — Може би аз сам трябва да проуча това.“
Изведнъж подът под краката им потрепери, сякаш нечия ръка беше сграбчила Станцията и я разтърсваше силно. В далечината се чу трясъкът на експлозия. За миг двамата мъже се спогледаха изненадано. В този момент в коридора зави сирена.
— Какво става? — извика Лоугън и скочи на крака.
— Сигнал за тревога — обясни Ръш и също се изправи, откачайки радиостанцията, закачена за колана му. Още докато го правеше, тя започна да пиука пронизително.
— Доктор Ръш — каза той в микрофона и се заслуша. — Божичко — възкликна. — Идвам веднага. Да вървим — обърна се към Лоугън, докато закачаше радиостанцията си обратно.
— Какво се е случило?
— Генератор номер две гори. — И Ръш изхвръкна от кабинета, следван по петите от Лоугън.