Извървях разстоянието до реката и започнах да човъркам в калта и тревата на речния бряг. И след десет минути намерих ето това. — Той бръкна в джоба си и го вдигна високо, за да може тълпата да го види. Лоугън видя връх на стрела от обсидиан, съвършено изсечен — истинска красота. — Връщах се на това място още много пъти. Намерих още върхове на стрели, глинени лули, каменни чукала и множество други неща. Нищо преди или след това обаче не ме е изпълвало с такова вълнение, като намирането на този връх от стрела. Оттогава той е винаги с мен. — Той го пъхна в джоба си, след това огледа събралото се множество. Очите му се местеха от човек на човек, преди да заговори отново. — Не беше само тръпката от откритието. Не беше само намирането на нещо красиво, на нещо със стойност. Важното беше, че използвах интелекта си, способността си да мисля извън зададените научни рамки, за да разгадавам загадките на миналото. Всички преди мене приемаха като евангелие историите къде са бивакували местните жители. Аз също в началото тръгнах по този път, но след това научих един важен урок. Урок, който и досега не съм забравил.
Пъхна ръцете си в джобовете и закрачи напред-назад, докато говореше.
— Приятели, археологическите разкопки са като детективски роман. Миналото обича да пази своите тайни. Не иска да ги разкрива. Затова моята работа е да играя ролята на детектив. А всеки добър детектив знае, че най-добрият начин за разкриване на една мистерия е да събереш колкото може повече инструменти, колкото може повече улики, колкото може повече проучвания — колкото повече, толкова по-добре.
Спря се на място и прокара пръсти през бялата си коса.
— Както знаете, правил съм това вече много пъти и с резултати, които говорят сами за себе си. Правя го отново тук и сега. Не икономисвам от разходи за проучвания, екипировка или таланти. Всички вие, застанали сега пред мен, сте най-добрите в своята област. Аз съм свършил своята работа. И сега, с намирането на този скелет, без съмнение личен телохранител на фараон Нармер, отново сме на прага на успеха. Убеден съм, че сме на дни, само на дни, от намирането на гробницата. И когато го направим, ще научим още от тези тайни, които миналото се опитва да скрие от нас.
Стоун отново огледа смълчаната група пред него.
— Както вече казах, аз си свърших работата. Сега, когато сме толкова близо, вече е време и вие да свършите своята. Нашият времеви прозорец е твърде къс. Разчитам, че всички вие ще положите максимални усилия. Какъвто и пост да заемате в екипа — дали началник на екипа водолази или мияч на чинии в стола — вие сте съществена, важна част от машината. Всеки един от вас е жизненоважен за нашия успех. През следващите дни искам да не го забравяте.
Стоун отново се изкашля, за да прочисти гърлото си.
— Някъде под нашите крака се намират невъобразимите съкровища, които Нармер е струпал около себе си в гробницата, за да му служат по време на живота в отвъдното. Откриването и проучването от нас на тези съкровища не само ще ви направи прочути, но и богати. Не непременно в парично изражение, макар че и това ще го има. Най-важното е, че откритията ще разширят неимоверно нашите познания за най-ранните египетски фараони. Това е богатството, на което ние, детективите на историята, не можем никога да се наситим.
Тук хората отново избухнаха в ръкопляскания. Стоун им позволи да го аплодират петнайсет секунди, после трийсет, преди да вдигне ръце.
— Няма повече да ви задържам — каза той. — Всички вие си имате работа. Както вече казах, през следващите няколко дни очаквам да дадете най-доброто от себе си. Имате ли някакви въпроси?
— Аз имам въпрос — чу се Лоугън да изрича в настъпилото мълчание.
Когато сто и петдесет глави се обърнаха, за да видят кой се е обадил, Лоугън се запита, какво, по дяволите, го беше накарало да го направи. Беше нещо, което беше обмислял, но нямаше намерение да изказва предположенията си на глас.
Портър Стоун явно не беше очаквал каквито и да е въпроси, защото вече се беше обърнал и разговаряше с Марч. Щом обаче чу гласа на Лоугън, се завъртя и затърси с поглед човека, който се беше обадил.
— Доктор Лоугън? — попита Стоун, когато го забеляза.
Той кимна.
— Какво ви тежи на сърцето?
— Нещо, което казахте току-що. Казахте, че Нармер е струпал съкровището около себе си, в своята гробница, за да го придружи в отвъдния свят. Питам се, след като е построил толкова далечна и тайна гробница, дали той не просто е трупал ценности, а ги е скрил, за да ги защити?
Стоун се смръщи.
— Разбира се. Всички владетели са се опитвали да защитят земните си притежания от вандали и обирани на гробове.