— Забележително събитие — повтори тя тихо. — Да, може и така да се нарече.
Лоугън се вгледа по-внимателно в нея. При друг човек този отговор щеше да прозвучи хладно и далечно. Ала той усети нещо друго. Нещастие, лична мъка. От собствен опит знаеше, че не всички дарби са добре дошли — а от време на време са направо непоносими. Очите ѝ с цвят на кехлибар криеха неподозирани дълбини и странно — някак си излъчваха твърдостта на ахат. Сякаш бяха видели неща, които никое друго човешко същество не беше виждало, а може би и не би трябвало да вижда.
— Съжалявам — подхвана той. — Не те познавам достатъчно добре, за да ти говоря такива неща. Нека само кажа, че познавам скептицизма и неверието на хора като Марч. Аз също съм се сблъсквал с това. А сега за протокола — вярвам ти и очаквам с нетърпение да работим заедно.
Дженифър Ръш го гледаше. Докато говореше, ахатовата твърдост в очите ѝ малко поомекна.
— Благодаря — каза тя с лека усмивка.
След това, сякаш се бяха наговорили, станаха едновременно от масата и закрачиха към вратата на салона. Джереми я отвори за нея и Дженифър Ръш излезе.
В коридора Лоугън ѝ протегна ръка за довиждане. След кратко забавяне тя пое ръката му. Когато дланите им се докоснаха, Лоугън почувства такава пареща вълна от чувства, толкова силни и съкрушителни, че потрепери с цяло тяло. Издърпа ръката си, полагайки усилия да прикрие своя шок. Дженифър Ръш се поколеба. Той успя да се усмихне, а след това с няколко несвързани думи за довиждане се обърна и закрачи надолу по коридора.
23.
— Значи е било преди три нощи — каза Лоугън на младия мъж, който управляваше лодката с въздушен винт.
Мъжът, казваше се Хиршфелд, кимна.
— Да. Беше се мръкнало. Аз бях на алеята покрай Зеленото крило, проверявах тръбите за пренос на метан за преработване. Изпуснах ключа. Когато се наведох да го вдигна, погледнах към тресавището. И тогава… я видях.
Намираха се на около осемстотин метра от Станцията и пътуваха на изток с мъчително бавно пълзене над преплетената като джунгла растителност в Ал Суд. Това беше странно, трудно пътуване през няколко стихии: кал, вода, орлова папрат, въздух — докато лодката с въздушен винт си пробиваше път през плетеници от някакъв друг свят. В един момент се валяха в черна кал, която сякаш се опитваше да всмуче плавателния съд; в следващия правеха малки резки подскоци над възли от тръстики, стволове, водни хиацинти и дълги, наподобяващи камшици стръкове трева. Вече беше здрач, слънцето залязваше в тресавището зад тях.
Хиршфелд неочаквано спря лодката. Огледа се и хвърли поглед назад към станцията.
— Беше горе-долу тук.
Лоугън кимна, без да го изпуска от поглед. Беше прочел досието на Хиршфелд. Втори машинист, участвал в три предишни експедиции на Портър Стоун. Имаше опит в ремонтирането и управлението на сложни механични системи, особено в областта на дизеловите двигатели. Психологичният му профил — Стоун беше наредил да се изготвят психологични профили на всички възможни служители — показваше много нисък коефициент за оригинално мислене и висок за задръжките.
С други думи, Хиршфелд беше последният човек, от когото се очаква да започне да вижда разни необичайни неща.
Сега, когато бяха спрели да се движат, около тях започнаха да се въртят милиони комари и други хапещи гадини, чийто брой непрекъснато се увеличаваше. От миризмата на Ал Суд — сурова, землиста воня на гнило — нямаше измъкване. Лоугън отвори мешката си, извади цифровия апарат и направи няколко снимки на местността. След това засне с видеокамерата един панорамен изглед. След като върна апаратите в торбата, измъкна няколко епруветки за проби, взе от калта и растителността, след това ги запуши и остави настрана. Накрая извади ръчен уред с електронен циферблат, аналогово копче и две релета. Лоугън се придвижи внимателно към носа на лодката, след това го включи, настрои копчето, после бавно започна да маха с уреда над главата си.
— Какво е това? — попита Хиршфелд, чието професионално любопитство се беше разпалило.
— Брояч на йоните във въздуха. — Лоугън погледна циферблата, настрои отново копчето и повтори движението. Преди да се качи в лодката с въздушен винт, беше прочел основните неща в Станцията. Тук въздухът беше по-наситен с йони, но не чак толкова, че да има повод за тревога. Ставаше дума за приблизително петстотин йони на кубически сантиметър. Извади бележник от джоба си, записа данните, след това прибра брояча на йони в мешката.