— Благодаря. — След като спря погледа си на всеки от тях поотделно, Стоун напусна командния център.
Четири часа по-късно, когато Лоугън надникна в лабораториите по археология в Червеното крило, завари ги в плен на контролиран хаос. Учени в гащеризони на криминолози стояха наведени над кутии за улики и метални маси за аутопсии, и внимателно изучаваха и опипваха трошливите кафяви кости с предпазвани от латексови ръкавици пръсти. Други тракаха по клавиатурите на лаптопи, закачаха пластмасови етикети за артефакти, сваляха кутии за улики от лавиците и връщаха други на тяхно място. Гласове се преплитаха, надвиквайки шума на течащата вода и воя на хирургичните триони. Фенуик Марч крачеше помежду им като господаря на замъка, спираше да види артефакт в ръцете на някой работник, после да надникне в микроскоп или да каже нещо в електронния диктофон, който носеше винаги със себе си. Помещението вонеше силно на гниещи растения и блатна кал и на още нещо, много по-гадно.
— Не го мий! — излая Марч на един от хората в гащеризони, който подскочи от звука на гласа му. — Изплакни го, капка по капка. — После се обърна към друг. — Бързо подсуши тази секция. Трябва да я стабилизираме, преди да се образуват още пукнатини. По-бързо, човече, по-бързо!
Друг работник вдигна очи от купчината бедрени и тазови кости.
— Доктор Марч, тези са качени в пълен безпорядък и няма как да ги групираме.
— Ще ги сканираме по-късно — озъби се той. — Сега най-важното е да бъдат почистени, етикетирани и вкарани в базата данни. Сега, а не догодина. По-късно ще се тревожим за групирането.
„Може би, помисли си Лоугън, Марч си мисли, че като ги почисти хубаво и ги класифицира, в края на краищата Стоун ще му позволи да не ги връща в тресавището.“ Точно в такива мигове човек разкриваше истинските си интереси. Марч беше археолог, а не египтолог и за него костите бяха най-важното.
В този момент Марч се обърна и за пръв път го забеляза. Намръщи се, че някой е посмял да наруши границите на неговото владение.
— Да? Какво искаш?
Лоугън пусна най-изкусителната си усмивка.
— Питам се дали мога да взема назаем един от тези — и кимна към черепите, които лежаха в една от мивките, грижливо почистени от калта.
26.
Лоугън седеше пред компютъра в малкия си кабинет и пишеше бавно и внимателно. Беше късно през нощта и в Кафявото крило беше тихо като в гроб. Най-накрая имаше възможност да набере последните бележки от разговора с Хиршфелд, водени по време на краткото им излизане в Ал Суд. След като свърши, затвори документа и отвори друг, в който бяха описани подробно необяснимите и злокобни случки в Станцията. Добави пожара в генератора и токовия удар, поразил съобщителния техник Марк Пърлмутер. Въпреки много подробното разследване не беше намерено разумно обяснение за присъствието на кабел под напрежение в локвата в подстанцията. Пърлмутер, който ту се свестяваше, ту отново губеше съзнание, твърдеше, че видял светлина, но не можеше да се каже дали това не е бълнуване. Слуховете, които се носеха из Станцията — за саботаж или за проклятието на Нармер — започнаха да дават своето отражение. След откриването на масовия гроб и вече появилата се сигурност, че самата гробница е наблизо, сред служителите се усещаше странна смесица от нетърпеливо очакване и нарастващ ужас.
Лоугън лично беше огледал подстанцията в Червеното крило и разговаря с малцината, които биха имали причина да влязат през този ден в помещението. Никой не знаеше каквото и да било, нито беше видял нещо необикновено. Нещо повече — всички му се сториха прями и честни. Лоугън не долови друго излъчване от групичката, освен объркване и скръб.
Той затвори файла и погледна към синята пластмасова кутия за улики до компютъра. Свали капака и извади от нея нещо, увито в кърпа. Разгъна краищата ѝ, за да развие древния череп с цвят на тютюн.
Завъртя го насам-натам, за да го разгледа отблизо. Марч очевидно не искаше да му го даде „назаем“, но заради благоразположението, което Стоун му засвидетелстваше, не беше посмял да откаже. Въпреки това археологът се беше погрижил да даде на Лоугън най-неинтересния и повредения от черепите, като строго му бе наредил да го върне в същия вид, преди края на вечерта.
Черепът бе сравнително добре защитен от слоя кал и тиня, покривал го в течение на повече от петдесет века, и макар да беше осеян с ямички и да беше пукнат и без зъби, въпреки всичко се намираше в прилично състояние. Миришеше силно на Ал Суд — миризмата, която се беше просмукала в Станцията и вече преследваше Лоугън и насън. Той извади часовникарска лупа, закрепи я на окото си и започна внимателно да оглежда повърхността на черепа. Въпреки че тилната кост липсваше, нямаше явни следи от насилие. Забеляза дълбоки драскотини по темето и в лявата очна орбита, очевидно причинени от камъчета. Огледа с лупата внимателно шевовете един по един: теменния, стреловидния, тилния. По израстъка на слепоочната кост и заоблеността на надорбитния ръб определи, че черепът е мъжки, а не женски — това не беше изненадващо.