— В очните орбити?
— Да.
— В коя?
Лоугън се замисли.
— Лявата. Защо?
Ромеро вдигна рамене.
Лоугън се сети за молбата на доктор Ръш от снощи.
— Какво смяташ за изпълнението на Дженифър Ръш вчера в салона?
— Мислих за това. Може ли картите да са белязани?
— Само ако този, който ги вдига, е в комбина с теб.
— В такъв случай беше забележително.
Лоугън кимна.
— Изглежда е твърде забележителна жена.
Ромеро отпи от кафето си.
— Съжалявам я.
Лоугън сбръчка чело.
— Защо?
— Защото просто не е редно да я довлекат чак тук след всичко, което е преживяла.
— Смяташ, че не е искала да дойде?
Ромеро вдигна рамене.
— Мисля, че е прекалено добра, за да му откаже каквото и да било.
Му? Лоугън се запита кого ли има предвид: Портър Стоун или съпруга ѝ?
Ромеро отново отпи от кафето си.
— Този вид работа може да изкара най-лошото у всеки. Виждала съм хора, които идват на разкопките от най-отвратителните подбуди. — Тя сниши глас. — Може би Итън Ръш върши най-полезната работа на земята, но на мен все пак ми се струва, че използва Дженифър Ръш като лабораторна мишка.
Лоугън се вторачи в нея. Нима намекваше, че Ръш експлоатира жена си — че използва нейното ужасно преживяване за своя полза? Истината беше, че той знаеше много малко за Центъра за изследване на отвъдното. Ръш сякаш много обичаше жена си. „Истината е — беше му казал той снощи, — че макар да се правя на смел, тревожа се за нея.“ За нея ли се тревожеше, или за това, че е толкова важна за неговия център?
Чу се сигналът на преносима радиостанция. Ромеро бръкна в чантата си, извади я и натисна комутатора.
— Ромеро. — Тя слуша известно време и изведнъж очите ѝ се ококориха. — По дяволите! Идвам веднага.
Хвърли радиото в чантата и скочи на крака, като блъсна стола да падне.
— Беше Стоун. Намерили са златната жила.
— Имаш предвид общия гроб?
— Да. Знаеш ли какво означава това? Че сме застанали точно над входа на гробницата. Стоун е изпратил всички водолазни екипи да работят. Обзалагам се на по питие в „Оазис“, че след час и половина ще намерим гробницата. — Като каза това, тя се втурна навън, а Лоугън трябваше да подтичва, за да не изостане.
29.
Тина Ромеро сбърка със седем минути. След малко повече от час и половина екипът водолази докладва, че са намерили нещо, което прилича на естествена цепнатина в дъното на Ал Суд — на двайсет метра под водната повърхност — изцяло запълнена с големи скални блокове. Като остави един-единствен археологически екип водолази при общия гроб с костите, ръководен от Фенуик Марч, Стоун изпрати всички останали при цепнатината. От командния център Лоугън наблюдаваше развитието на събитията на големите плоски плазмени монитори, чието захранване с кадри се режисираше от Кори Лендау. Той си остана флегматичен въпреки царящото наоколо осезаемо вълнение.
Изображенията от видеокамерите, монтирани на шлемовете на водолазните костюми, бяха зърнести и изкривени. Въпреки това самото гледане ускоряваше пулса на Лоугън.
Тесни лъчи светлина от фенерчета пронизваха черната кал и тиня по дъното и очертаваха отвора във вулканичната скала: висок два метра и половина и широк метър и двайсет. Имаше формата на котешко око и беше затрупан плътно с големи скали. Екипите водолази се опитваха да измъкнат камъните, но без успех: собствената им тежест и подобната на лепило тиня на Ал Суд с течение на годините ги бяха слели в една почти еднородна маса.
— Тук Танго Алфа — се чу безтелесен глас от високоговорителите. — Няма радост.
— Разбрано, Танго Алфа — отговори гласът на Портър Стоун отнякъде другаде в Станцията. — Използвайте сока.
Радиостанцията отново изпука.
— Тук Танго Алфа, разбрано.
Лоугън се обърна към Ромеро, която стоеше до него и също беше залепила поглед в мониторите.
— Сок? — попита той.
— Нитроглицерин.
— Нитроглицерин? — учуди се Лоугън. — Това умно ли е?
— Никога не излиза без него от вкъщи — изкиска се Ромеро. — Ще се учудиш, като разбереш колко често се е налагало на Стоун да го използва в разкопките. Няма причини за тревога. Един от нашите водолази е бивш „тюлен“, истински артист във взривяването. Прави го с хирургическа точност.
Лоугън продължи да се вслушва в разговорите по радиостанцията. Когато един от водолазите при входа на гробницата пусна маркиращ буй, Стоун, който очевидно беше при Франк Валентино край Търбуха, изпрати сапьора с нитроглицерина. Лоугън и Ромеро гледаха на мониторите как мъжът внимателно подрежда лесно избухващото вещество край затворената от скали цепнатина. След като постави кесиите от черна гума с размерите на гуда, от които излизаха детониращи шнурове, той отиде при останалите водолази, отдалечили се на почетно разстояние.