— Зарядите поставени — чу се металическият глас на водолаза от високоговорителя.
— Чудесно — каза Портър Стоун. — Взривявай.
Настъпи мигът, в който сякаш цялата Станция затаи дъх. След това се чу ниско бумтене и всичко около Лоугън леко се разлюля.
— Говори Редфърн. Аз съм в Гарвановото гнездо. Видях маркиращия буй.
— Можеш ли да определиш точното местоположение?
— Мога. Един момент. — Настъпи мълчание. — Сто и двайсет метра право на изток. Приблизително на осемдесет и седем градуса.
— Ще е нужно време тази тинеста кал долу да се утаи отново. — Ромеро кимна към мониторите. — Хайде да вървим. Мисля, че има нещо, което би искал да видиш.
— И какво е то?
— Още едно от чудесата на Портър Стоун.
Тя го поведе навън от Бялото крило, след това през Червеното, после по виещия се коридор на Кафявото до вратичка, от чието прозорче се разкриваше безкрайната гледка на Суд. От нея се излизаше до стълба, която водеше към тясна дървена пътека, издигната сякаш на кокили и обикаляща целия купол от насмолен брезент на Кафявото крило. Лоугън последва археоложката по стълбата и от този наблюдателен пункт се спря да огледа. Първо дяволската плетеница на Ал Суд, а после миниатюрния град, който подслоняваше тяхната експедиция. Над Червеното крило се издигаше висока тясна тръба, която завършваше с малка площадка с перила. Това, каза си Лоугън, трябва да е Гарвановото гнездо.
Той се обърна към Ромеро.
— Гледката си я бива. А какво трябваше да видя аз?
Тя му подаде тубичка репелент.
— Почакай и ще разбереш.
Още докато говореше, Лоугън чу боботенето на двигатели. Бавно откъм Зеленото крило се появиха двете големи лодки с въздушен винт. И двата плавателни съда с дължина два метра и половина сега бяха оборудвани със странни съоръжения, които приличаха на съчетание между снегорин и плуг. Те бяха монтирани на носовете на лодките и бъкаха от цял арсенал верижни триони и извити куки, протегнати напред като бушприт. След двете лодки плаваше цяла армада от по-малки плавателни съдове: джетове и малки лодки. Докато Лоугън наблюдаваше представлението, по-големите плавателни съдове започнаха да маневрират и заемат позиции точно пред тях. Мъже и жени тичаха по кърмите, крещяха указания и заповеди, докато на здравите кнехтове по Кафявото, Червеното и Синьото крило се връзваха дебели корабни въжета.
Лоугън надникна да види какво става на една от по-малките лодки. Вадеха друго въже от дълбините на Ал Суд и го навиваха около един шпил. По въжето бяха увиснали клони, гъста черна кал и филизи, които му придаваха вид на дебел корен.
Лоугън кимна към лодките.
— Какво правят?
Ромеро се усмихна.
— Вдигаме котва.
Започна суетня, чуха се високи заповеди. Изведнъж двигателите на двете най-големи лодки изреваха едновременно и те поеха бавно напред. За миг Лоугън беше завладян от странно усещане, което в началото не можа да разбере. После се сети. Те — това ще рече цялата Станция, с всички свои шлепове, понтони, пътеки, скрубери за метан, генератори — всичко това се движеше.
— Мили боже! — измърмори той.
Сега разбра какво е предназначението на странните устройства на носовете на двете големи лодки с въздушен винт. Те бяха истински снегорини: снегорини за разбутване на почти непроницаемата плетеница тресавищна растителност. Чуваше рева и воя на верижните триони. По-малките лодки се стрелкаха насам-натам около и зад големите, помагаха в отстраняването на упорити стволове или участваха в срязването на дебелите слоеве гниеща растителност с газови триони и я изблъскваха с лостове и куки.
Бавно, сантиметър по сантиметър, Станцията запълзя напред в източна посока. Лоугън погледна назад и видя как тресавището се затваря отново в техния килватер, както локвата след преминаването на детско колело, и изтрива всяка следа от тяхното плаване.
— Придвижваме се към гробницата, нали? — заключи той.
Ромеро кимна.
— Защо? Сега, след като знаем къде е, защо просто не се гмуркат от настоящото ни местоположение?
— Защото Стоун не работи така. Би било неефикасно, бавно и ако се замислиш, малко… непрактично. Не забравяй, че входът към гробницата е на двайсетина метра под водата, покрит с дебел слой кал и тиня. Как да влезеш? Как да опазиш артефактите от гнилоча на Ал Суд?