Лоугън я изгледа.
— Не знам — отговори той, надвиквайки рева на лодките с въздушен винт и воя на газовите триони.
— Поставяш въздушен шлюз на входа на гробницата. След това разполагаш пъпна връв.
— Пъпна връв?
— Тръба с ширина метър и осемдесет, пълна с въздух под налягане, по която вървят кабелите за ток и осветление, със стъпенки и ръкохватки. Единият край влиза във въздушния шлюз, а другият излиза в Търбуха. Калта се изсмуква от вътрешността и налягането се изравнява. И накрая имаме сух и безопасен път до и от гробницата на Нармер.
Лоугън можа само да поклати глава пред дързостта на подобна конструкция. Още едно от чудесата на Портър Стоун — така го беше нарекла Тина, и не бъркаше.
— Ще мине час, докато хвърлим котва над гробницата — каза тя. — Калта сигурно вече се е утаила след експлозията. Искаш ли да слезем да видим какво става долу?
В командния център Кори Лендау с готовност започна да прехвърля записите, предавани от камерите на различните водолази, докато Тина не му каза да спре.
— Този. Кой е това?
Лендау се взря в горния край на монитора.
— Делта Браво.
— Можеш ли да се свържеш по радиото с него?
— Разбира се. — Лендау завъртя някакво копче, после ѝ подаде микрофона.
— Делта Браво — каза тя в микрофона. — Говори доктор Ромеро. Чуваш ли ме?
— Силно и ясно.
— Можеш ли да се доближиш до входа и да го обходиш с камерата?
— Разбрано.
Изгледаха мълчаливо кадрите. Скалите сега бяха или взривени, или извадени и вече се виждаше навътре в цепнатината на вулканичната скала. На светлината на фенерите на водолазите изглеждаше плътно затворена от слоеве камъни, които образуваха здрава изправена фасада, стена, издигната в естествената скална кухина.
— Моля по-близо — почти шепнешком помоли Ромеро.
Изображението се уголеми.
— Мили боже, това прилича на гранит! Досега учените смятаха, че Неджерихет е първият египетски фараон, който надраства стените от кирпичени тухли.
— Нармер е искал да остане вовеки веков — подхвърли Лоугън.
Ромеро вдигна отново микрофона.
— Делта Браво, моля отново панорамен кадър нагоре.
Камерата бавно се плъзна нагоре по каменната фасада.
— Ето там! — изкрещя Ромеро. — Спри. Близък план.
Неясното от калта и зърнесто изображение се оказа нещо, закрепено за гранита и едната страна на оригиналната скала: ромбовиден диск, нашарен с йероглифи.
— Какво е това? — полюбопитства Лоугън.
— Некрополен печат — обясни Ромеро. — Удивително. Не съм чувала толкова стара гробница да има подобен печат. И както виждаш, цял е. Няма разбиване, няма оскверняване.
Избърса длани в панталоните си, после взе отново микрофона. Лоугън забеляза, че ръцете ѝ леко треперят.
— Делта Браво, искам да те помоля за още нещо.
— Казвай.
— Панорамен кадър надолу, към основата на тази стена.
— Разбрано. Но има скали и отломки, които още не сме почистили.
Те гледаха как камерата бавно се мести надолу по лицето на обработения камък. От време на време облаци кал и тиня скриваха всичко и Ромеро помоли водолаза да вдигне камерата малко нагоре. Тогава отново, напълно неочаквано, му нареди да спре.
— Точно там! Задръж!
— Аз съм при основата на стената — съобщи водолазът.
— Знам.
Показа се друг непокътнат некрополен печат. Този беше по-голям от първия. На него имаше изписани само два йероглифа.
— Какво означават? — попита тихо Лоугън.
— Серех. Най-ранното изображение на царско име, използвано в египетската иконография. Картушите стават нещо общоприето едва по времето на Снофру, баща на Хуфу.
— А името? Можеш ли да разчетеш името в сереха?
Ромеро облиза устни.
— Това са символите за морска котка и длето. Фонетичното представяне на името Нармер.
30.
— Колко ще продължи? — попита Лоугън.
Вече беше вечер и двамата с Ръш пресичаха почти пустите коридори на Кафявото крило.
— Продуктивния период ли имаш предвид? — уточни Ръш. — Ако имаме късмет, пет минути. Времето за въвеждане обаче е много по-дълго.
Лекарят спря пред затворена гола врата, след това се обърна към Лоугън.
— Има няколко основни правила. Говори тихо и спокойно. Не прави резки движения. Не прави нищо, което може да разруши или наруши обкръжаващата среда — никакво усилване или намаляване на осветлението, никакво преместване на столове и оборудване. Разбра ли?
— Напълно.
Ръш кимна доволно.
— В Центъра за изследвания на отвъдното научихме, че преминаванията са много по-успешни, когато са предизвикани от околната среда на изпадалия в клинична смърт.