Лоугън погледна Дженифър Ръш, просната възнак на леглото. Почувства се като още по-голям глупак. Как бе могъл да предположи, че подобни преживявания са ѝ приятни, и дори я поздрави за нейните способности. Погледна към Ръш.
— Цялата тази травма… наистина ли е нужна?
Ръш отвърна на погледа му.
— Повечето психични контакти в психомантеумите в ЦИО са приятни. В тях участват любими хора, които наскоро са починали. Това… тук е много различно. Не забравяй, че Дженифър няма да си спомня много от истинското преминаване. За това ще се погрижи бензодиазепинът. В следващите дни ще опитаме още няколко преминавания. Ако те не се окажат полезни, тогава… — Той вдигна рамене.
Лоугън погледна отново жената на леглото. Знаеше, че някои хора, особено Марч, си мислеха, че тя се преструва, парадира, може би по настояване на нейния съпруг, който като директор на ЦИО можеше само да спечели от това. Ала след като сам видя преминаването, беше напълно сигурен, че в него няма нищо фалшиво. Нещо — всъщност някой беше говорил с тях чрез Дженифър Ръш. Някой, който беше много, много ядосан.
Ръш си отбеляза нещо в бележника, взе няколко инструмента.
— Тя сега ще си почива — каза той. — Както сам ще видиш, много бързо се възстановява. — Посочи с пръст към апаратите, подредени пред него. — Джереми, искам веднага да вкарам в компютъра някои от тези данни. Нали ще останеш с нея за минутка или две, докато пусна анализа?
— Разбира се — съгласи се Лоугън и проследи с поглед как Ръш прибра дигиталния си диктофон и излезе от стаята.
Минута или две в стаята цареше тишина. Лоугън, все още разтърсен, се опитваше да се успокои и да се съсредоточи върху оценката и разбирането на онова, което току-що беше видял. В този момент усети слабо помръдване от леглото, обърна глава и видя, че Дженифър Ръш го гледа.
— Как се чувстваш? — попита я той.
Тя само поклати глава. Внезапно протегна ръка и стисна силно китката му, почти болезнено. Той се напрегна, защото се страхуваше от друг прилив на чувства, но нищо не последва.
— Доктор Лоугън — заговори тя, — когато бяхме в салона, казах, че съм преживяла онова, което преживява всеки, преминаващ отвъд.
— Да — потвърди той.
— И е истина. В началото беше така. После обаче видях неща, които са напълно различни. Напълно различни — повтори тя.
Хватката ѝ стана още по-силна, кехлибарените ѝ очи не изпускаха неговите. Имаше нещо в това лице и в тези очи, което не можеше да разчете.
— Помогни ми — внезапно прошепна тя толкова тихо, че едва я чу. — Помогни ми.
Вратата изтрака. Тя веднага пусна ръката му, задържа още няколко секунди очите си впити в неговите. В момента, когато вратата се отвори, тя бавно се отпусна на леглото и изгуби съзнание.
31.
Лоугън седеше на бюрото си в своя малък кабинет в Кафявото крило, вторачен в екрана на лаптопа, без всъщност да го вижда. Беше много късно — почти два сутринта — но още се чувстваше твърде развълнуван, за да спи.
В своята кариера на енигмолог Лоугън беше преживявал много необичайни и понякога опасни неща. Беше катерил Хималаите в търсене на йети. Беше се спускал на дъното на шотландските езера във водолазна камбана. На всеки десетина развенчавания на духове и спектрални присъствия имаше поне едно, което не можеше да бъде обяснено с помощта на науката. Беше присъствал на три ритуала по екзорсизъм. Ала нищо в неговия голям опит не му беше причинявало подобно усещане за безпокойство като невидимото присъствие, което тази вечер беше усетил край леглото на Дженифър Ръш.
Той се размърда на стола си, взе разпечатката от „преминаването“:
(Начало 21:04:30)
В.: С кого разговарям?
В.: С кого разговарям?
О.: Неразбираем отговор.
В.: С кого разговарям?
О.: Аз съм говорител на Хор.
В.: Може ли да ми кажеш за печата? Първата порта?
О.: Първата порта.
В.: Какво трябва да направим…
О.: Неверници! Врагове на Ра! Напуснете това място. Иначе Онзи, чието лице е обърнато към гърба, ще се нахрани с кръвта ти и ще отнеме млякото от устата на децата ти. Основите на къщата ти ще бъдат строшени и ти ще умираш безкрайно във Външния мрак!
(Край 21:07:15)
„Основите на къщата ти ще бъдат строшени.“ Това беше част от Нармеровото проклятие, което Тина Ромеро му беше превела. Лоугън се запита колко знае, ако изобщо има представа, Дженифър Ръш за проклятието. Анкавашт — Онзи, чието лице е извърнато назад. Бог на кошмарите и злото, който живее Навън, „в безкрайната нощ“.
Навън. Ал Суд.
През последните няколко дни Лоугън беше правил проучвания на египетските проклятия с помощта на специален компютър във външния офис на Стоун и сателитна интернет връзка. Те имаха дълга и шарена история, която далеч надхвърляше сензациите на жълтите вестници за фараон Тутанкамон и Хауърд Картър. Разбира се, Лоугън и преди се беше сблъсквал с проклятия: в Гибралтар, Естония, Ню Орлиънс. Във всеки от тези случаи имаше противоотрова, антипроклятие: някакъв метод за отблъскване или обезсилване на проклятието. С гробниците в Древен Египет не беше така. Въпреки цялото четене, въпреки ровенето, изглежда съществуваше само един метод за обезсилване на тези проклятия — да се стои далеч от тях.