Тина взе лупата и фенерчето от Марч и тръгна към вратата. Когато се приближи достатъчно, тя първо внимателно огледа горния некрополен печат, след това се отпусна на колене, за да провери царския печат в подножието на гранитните пластове. Всеки от тях беше закрепен на мястото си с помощта на два бронзови шипа в двата края, а помежду им имаше сплетени тънки бронзови нишки, които приличаха на клуп от бесилка. В десния край на всеки от печатите се виждаше парче червеникава керамична буца с размерите на юмрук, обгръщаща както нишките, така и един от шиповете. Йероглифните отпечатъци бяха вдълбани в керамиката.
— Е? — попита Стоун.
— Не са докосвани — отговори тя. Лоугън долови в гласа ѝ леко потреперване. — В този серех обаче има нещо необичайно. Такава форма не съм виждала.
— Но нали е печатът на Нармер?
— Да. Йероглифите са морска котка и длето — фонетичното представяне на името му.
— Прекрасно. Приготви се, моля.
Ромеро се изправи на крака. Докато тя снимаше с видеокамерата, Стоун и Марч застанаха от двете ѝ страни. Стоун държеше малка кутия за улики, чието дъно беше покрито с мека кърпа; Марч стискаше скалпел и форцепс. Докато останалите чакаха в тревожно мълчание, Марч много внимателно опря скалпела в некрополния печат. С бавно, предпазливо движение го прекара през средата на печата, за да го среже на две. След това със същите бавни и премерени движения той използва скалпела и форцепса да откърти печата от гранита, като спусна парчетата едно по едно в кутията на Стоун.
Лоугън осъзна, че е затаил дъх. Съзнателно издиша и вдиша чист въздух. Въпреки високото напрежение, което цареше в момента, той не можеше да не се впечатли от грижата, която Стоун и неговият екип полагаха не само да запишат случващото се, но и да запазят късовете от некрополния печат. Стоун не беше търсач на съкровища, а внимателен археолог, който се стремеше да опази следите от миналото, а не да ги унищожава.
Тримата вече се бяха придвижили към по-големия царски печат. Марч постави скалпела в горния му край. След това остана неподвижен. Мина минута, после втора.
Напрежението във въздушния шлюз стана направо осезаемо. Така беше: след като царският печат бъде строшен, гробницата вече щеше да е осквернена. Лоугън преглътна. „Всеки човек, който посмее да влезе в моята гробница, със сигурност ще загине бързо. И аз, Нармер Безсмъртния, ще измъчвам него и неговите ден и нощ, будни и заспали, докато лудостта и смъртта се превърнат в техен вечен храм.“
— Фенуик — чу се мекият глас на Стоун от радиостанцията.
Археологът се сепна. След това се наведе по-близо до печата и с леко и плавно движение го сряза на две.
Събралите се шумно въздъхнаха и не беше нужна радиостанцията, за да се чуе.
— Сега вече го извършихме — тихо промълви Тина.
Марч откърти двете парчета от печата и ги сложи в кутията на Стоун. След това двамата мъже и Ромеро отстъпиха назад от гранитната стена. Техните движения бяха толкова премерени, че приличаха на балет.
Стоун се обърна към доктор Ръш.
— Докторе, започвай.
Лекарят бръкна в раницата си, извади акумулаторна бормашина и трийсетсантиметрова бургия. След като я стегна в патронника, той се доближи до гранитната повърхност, избра си точка в средата, опря върха на бургията и започна да пробива.
Стоун подкани останалите да отстъпят назад, когато се разнесе воят на бормашината. След около минута шумът бормашината изведнъж спря — Ръш беше пробил плочата. Чуваше се ниското свистене на излизащия отвътре въздух.
Докторът запуши отвора с пластмасова запушалка и остави бормашината настрана.
— Гранитът не е особено дебел — съобщи той по радиостанцията. — Може би около десет сантиметра. — Бръкна отново в раницата си и извади странен наглед инструмент: дълга прозрачна тръба, закрепена към пластмасова кутия, на която имаше цифров дисплей. От едната страна на кутията висеше каучуков плондер. Ръш извади запушалката от отвора, пъхна прозрачната тръба в дупката и натисна бутона на кутията. Чу се шум на перка и плондерът започна да се надува. Ръш натисна още няколко бутона, след това започна да проучва цифровия дисплей.
— Прах — обяви той. — Частици. Висока концентрация на въглероден диоксид, но няма патогенни бактерии.
Едва сега Лоугън разбра какво е предназначението на този уред. Беше модерната разновидност на свещта, която Хауърд Картър е вдигнал във въздуха, излизащ от гробницата на фараон Тутанкамон.
— Концентрация на гъбички? — попита Стоун.
— Пълно биологично изследване мога да направя едва когато се върна в медицинския център — обясни Ръш. — В предварителния полеви анализ няма данни за висока концентрация. Микроклиматът на гробницата не показва наличие на анаеробни бактерии, а равнището на аеробните бактерии е приемливо.