— В такъв случай продължаваме. За всеки случай ще монтираме кабини с обеззаразяващи душове край отвора на Търбуха и ще ги използваме веднага щом излезем от Пъпната връв.
Докато Ръш прибираше оборудването си в раницата, Стоун се приближи към дупката в стената. Беше взел нещо от кутиите, подредени в края на платформата на въздушния шлюз: минивидеокамера с прожектор като онези, които използваха специалните части, и дълъг кабел, закачен за специални очила. Трудно успя да сложи очилата върху респиратора, насочи върха на камерата в отвора и я пъхна вътре. Дълго време остана неподвижен, оглеждайки през очилата вътрешността. Внезапно застина на място и ахна.
— Мили боже! — прошепна той на пресекулки. — Мили боже!
Извади камерата от пробития отвор и бавно свали очилата от главата си. След това се обърна, за да бъде с лице към останалите. Лоугън беше шокиран. Грижливо заученото равнодушие, невъзмутимото спокойствие го бяха напуснали. Дори с лице, наполовина покрито от респиратора, имаше вид на човек, който е видял… Лоугън, чието сърце продължаваше бясно да блъска, не можа да измисли как да завърши изречението. Може би като човек, който току-що беше успял да хвърли поглед в рая. Или може би в ада?
Стоун махна безмълвно на двамата общи работници. Мъжете се приближиха. Единият носеше акумулаторно длето, а другият прахосмукачка, свързана с дълъг маркуч.
Номерираха всяка плоча гранит с восъчен молив, след това мъжът с длетото започна да разбива хоросана между блоковете, докато другият изсмукваше с прахосмукачката вдигащия се прахоляк. Лоугън предположи, че тази предпазна мярка се взема, за да не би хоросанът да е бил смесен с отрова.
Щом извадиха първия блок, работата тръгна бързо. Преди да минат и десет минути, седем от гранитните блокове бяха подредени в единия край на въздушния шлюз, а във входа към гробницата беше зейнала дупка, достатъчно голяма, за да може да мине човек.
Лоугън се загледа в този отвор и в мрака, който цареше зад него. Сякаш по предварителна уговорка още никой не беше светнал с фенерче в гробницата, изчаквайки момента на влизането.
Стоун огледа сътрудниците си. Беше успял да възстанови гласа си и донякъде и самообладанието. Погледна Тина Ромеро и посочи към черния отвор.
— Тина — каза по радиостанцията, — дамите имат предимство.
34.
Ромеро кимна. Включи фенерчето си, направи крачка напред и насочи лъча в черното нищо зад входа към гробницата.
И веднага се запрепъва назад.
— Мамка му! — извика.
Останалите от групата зяпнаха едновременно.
Вътре в гробницата, на половин метър от вратата, стоеше ужасяваща статуя от варовик: високо два метра създание със змийска глава, лъвско тяло и човешки ръце. Беше приведено, напрегнало мускули, сякаш готово да скочи през отвора срещу тях. Беше оцветено в удивително живи цветове, които още бяха като нови, въпреки престоя от няколко хиляди години в пълния мрак на вечното фараонско жилище. Очите му бяха от червеникав халцедон, който проблясваше заплашително на светлината на техните факли.
— Уф — изпуфтя Ромеро, която се беше окопитила. — Това е пазач.
Тя отново тръгна, като плъзна лъча на фенерчето по заплашителната статуя. В краката ѝ лежеше човешки скелет. Превърналите се в дрипи останки от някогашните богати одежди все още висяха по костите.
— Пазачът на некропола — докладва Ромеро по радиостанцията.
Тя много внимателно заобиколи статуята и навлезе навътре в помещението. С всяка стъпка вдигаше малки облачета прах. След известно време Стоун я последва, малко по-късно и Марч. Сега същото направи и Ръш, който носеше пред себе си апарата за наблюдение на околната среда. Работниците останаха на платформата. Лоугън влезе последен в гробницата. Мина покрай гранитните блокове, промъкна се покрай страшната статуя и скелета на пазача в подножието ѝ и влезе в същинската гробница.
Помещението не беше голямо: може би четири и половина метра дълго и три широко, като в края леко започваше да се стеснява. Фенерчетата им хвърляха дълги, призрачни лъчи светлина, в която танцуваше вдигащата се прах. Стените бяха изцяло покрити с тюркоазни плочки, които Лоугън реши, че са фаянсови. Повърхностите им бяха осеяни с примитивни йероглифи и изображения. Въздухът беше забележително хладен и сух.
Гробницата беше пълна със спретнато подредени погребални вещи: сложно гравирани и боядисани столове; масивно легло с балдахин от позлатено дърво; безброй ушебти; красиви керамични съдове; отворена, обкована със злато кутия, пълна с амулети, мъниста и бижута. Тина Ромеро обикаляше бавно помещението и заснемаше всичко с видеокамерата. Марч я следваше по петите, оглеждаше внимателно предметите и нежно ги докосваше с ръцете си в ръкавици. Ръш наблюдаваше преносимия си сензор. Стоун беше изостанал, попиваше всичко наоколо. Когато разменяха по някоя дума, това ставаше с тихи, почтителни гласове. Сякаш едва сега всички бяха осъзнали случилото се: бяха влезли в гробницата на фараон Нармер.