— Малко е рано, за да навлизам в подробности. Освен това трябва да проуча много по-внимателно плочките и папирусите. Онова, което открих досега обаче, е донякъде объркващо.
Стоун сбръчка чело.
— Моля да ни обясниш.
— Ами… — Тя се поколеба. — Някои от надписите са изписани или изрязани малко грубовато. Сякаш се е работило твърде бързо.
— Забравяш, че си имаме работа с архаичния период — подхвърли Марч саркастично. — Първата династия. Египетските умения в областта на изкуството са били все още в зачатък.
Ромеро вдигна рамене. Беше очевидно, че не е съгласна.
— Във всеки случай много от предметите и надписите са единствени по рода си в египетската история. Те говорят за богове, практики и ритуали, които се различават от известното на науката за онова, което следва чак до Новото царство.
— Не разбирам — вдигна вежди Стоун.
— Трудно е да се опише, защото всичко е толкова ново и непознато. Сякаш… — Тя отново замълча. — Когато за пръв път погледнах надписите, имената на призованите богове, пола, поредността на ритуалите и други подобни неща, ми се стори сякаш… че Нармер е сбъркал. Но това е невъзможно. Нали Нармер е първи. Това е най-старата гробница на египетски фараон, която някога е намирана. Затова мога единствено да предположа, че предаването на Нармеровите вярвания и религиозни практики на бъдещите поколения е било погрешно. Сякаш наследниците на Нармер не са разбирали какво се е опитвал да направи, а са го възприели папагалски, без да вникнат напълно. Нали разбирате, в древноегипетските ритуали има още много неща, които не са ни ясни и които сякаш си противоречат. Напълно е възможно, ако сега ги прегледаме наново в светлината на Нармеровия „оригинал“, да открием различията и да ги изразим. Ще знам повече, след като проведа още анализи. Но откъдето и да го погледнеш, това ще обърне египтологията с главата надолу.
Стоун поглади брадичката си.
— Очарователно. Някакви идеи за… пазача на гробницата?
— На пръв поглед беше изображение на Амут, Чудовището, което поглъща — в по-късната система от египетски вярвания — и изпраща погълнатите души на Поглъщащия мъртвите. В един момент обаче осъзнах, че морфологията е сбъркана. Това е само предположение, но си мисля, че може да е грубо и примитивно изображение на бога, който в Средното царство ще получи името Апопи. В по-късните години го представят като крокодил или змия. Това е в съзвучие с фигурата, която видяхме. Апопи е бил бог на мрака, хаоса, поглъщал е душите и е олицетворявал всичко зло. Интересен избор на спътник. — Тя поклати глава. — Тук виждаме една много ранна разновидност на този бог, преди още Амут и Апопи да се развият като напълно различни същности.
Лоугън видя, че Ръш се опитва да привлече погледа му. „Поглъщач на души — помисли си той. Това беше богът, за който говореше Дженифър. — Как е могла да знае това — запита се, — освен ако глас от древното минало не ѝ е казал?“ Лекарят изглеждаше уморен, но това не беше изненада за Лоугън. Вчера на Дженифър ѝ бяха нужни почти два часа, за да се свести от преминаването.
— Разбира се — продължи Ромеро, — ние не знаем точната роля, които играе този бог в теогонията на Нармер, нито какво е представял в онзи толкова ранен период.
— Какво ще кажеш за основното изображение в гробницата? — попита Стоун. — Онова, което изглежда, че представя някакво наказание?
— Не знам повече от вчера. Съжалявам, но ми е напълно чуждо.
— А Втората порта?
— След огледа мога да кажа, че царският печат изглежда като първия.
— Благодаря ти — кимна Стоун. — А ти, Итън?
Ръш се раздвижи на стола и прочисти гърло.
— Моят анализ на атмосферата, на прахта от повърхностите в гробницата и на пясъка от хоросана е готов. Всичко изглежда инертно. Наблюдава се сравнително висока концентрация на плесенни спори и полени, но нищо тревожно, ако продължителността на излагането на тях се ограничи. Разбира се, наложително е грижливо почистване. Това ще реши проблема. Не открих доказателства за вредни бактерии, вируси или гъбички. Докато не завърши процесът на деконтаминация, препоръчвам да се носят маски за задържане на микрочастици, както и латексови ръкавици, но вие така или иначе знаете, че това е стандартната процедура.
— Отрова? — попита Стоун.
— Моите тестове нищо не откриха.
Стоун кимна доволно, след това се обърна към останалите.
— Доклад от работата на проникващия в земята радар?
Млад, нервен на вид човек се изправи, намести очилата си.
— С ПЗР обследвахме второто помещение и открихме голяма маса, вероятно един обект, дълъг четири метра и висок два. Пред него са подредени четири по-малки, но подобни обекта.