Настъпи тишина.
— Саркофаг! — измърмори Марч.
— И четирите му погребални делви! — допълни Ромеро.
— Възможно е — сбръчка чело Стоун, — но защо във второто помещение, а не в третото?
— Виждат се и няколко други обекта — продължи младият мъж, — но отразените лъчи правят трудно разпознаването им.
— Много добре. — Стоун се замисли. — Ще прекараме остатъка от деня в обезопасяване, стабилизиране и обеззаразяване на първото помещение. Първата ни работа утре ще бъде да се заемем с Втората порта. Междувременно, ако в анализите си откриете нещо необикновено, веднага ми съобщете. Като стана дума за това — обърна се той към Лоугън, — Джереми, ти искаш ли да добавиш нещо?
— Да. Снощи говорих с Фонтейн. Беше докладвал, че едно от електронните устройства в комуникационния център се държало странно. Включвало се неочаквано, когато не е трябвало, работело само.
Ромеро много тихо взе да си подсвирва мелодията от „Зоната на здрача“.
— Уредът, за който става въпрос, е един от сателитните телефони. Когато научих, че и двете произшествия са се случили в един и трийсет сутринта, накарах Фонтейн да провери външната памет на сателитния телефон.
— И? — попита Стоун.
— В паметта имаше записани четири неразрешени ъпстрийм връзки, всички осъществени точно в един и трийсет и четири местно време. Ъпстрийм връзките са били шифровани имейли. Всички са изпратени на фирма за препращане на имейли, което ги прави неоткриваеми.
В помещението настъпи тревожна тишина.
Лицето на Стоун беше посивяло.
— Как е възможно това? Никой няма достъп до сателитните телефони. Те могат да се използват само чрез служителите в комуникационния център.
— По-нататъшното проучване на телефона показа, че е бил манипулиран с чип и електрическа верига. Фонтейн го изследва с осцилоскоп и детектор на сигнали. Изглежда, че предназначението на устройството е да получава съобщения от локалната компютърна мрежа, да ги шифрова и да ги изпраща до сателита в късен час, когато в комуникационния център се предполага, че няма хора. След това сателитът препраща съобщението до неговия адресат.
Още едно дълго мълчание. Лоугън забеляза как събралите се хора се споглеждат с неудобство.
— Кой знае за това? — попита Стоун.
— Фонтейн, аз и хората в това помещение.
Стоун си облиза устните.
— Това трябва да се запази в тайна. Ясно ли е? Никой друг не трябва да научи! — Той поклати глава. — Боже мили, шпионин.
— Или саботьор — подхвърли Ромеро.
— Може би и двете — добави Лоугън.
38.
Тина Ромеро се спускаше в Пъпната връв крачка по крачка, ръка след ръка, следвайки Портър Стоун. При това спускане не носеше респиратор, а маска за задържане на микрочастици. Въздухът миришеше и имаше лек вкус на гнила растителност. Със спускането в тръбата ставаше по-хладно и когато стигна до въздушния шлюз, направо беше настръхнала.
Пазачът на платформата ги поздрави с кимване. След като Лоугън откри неразрешеното изпращане на електронни писма, Стоун, който и при най-благоприятните обстоятелства страдаше от мания за секретност, беше удвоил обичайната охрана. В добавка към денонощната охрана при отвора на Търбуха нареди да се сложи и пост на платформата пред въздушния шлюз. Бяха монтирани и допълнителни видеокамери, а картините, които изпращаха, се наблюдаваха от Кори Лендау и останалите специалисти в командния център.
Тина се усмихна мрачно. Въпреки пустосването на Стоун, заплахите и настояванията му за пазене на пълна тайна, слухът за саботьора или индустриалния шпионин се беше разнесъл из цялата Станция. В това имаше известна ирония: въпреки целия ужас имаше и усещане за сдържано облекчение. Тя самата се беше питала: ако сред тях имаше саботьор, дали той не беше причината за необяснимите случки?
Над главите им се разнесе трополене и скоро към тях на платформата се присъедини Фенуик Марч. Следваха го двама от общите работници на Валентино. Мъжете носеха под мишница частите за стойката от неръждаема стомана, на която щяха да закачат лебедката.
Стоун огледа групичката.
— Добре — каза той изпод маската си. — Да започваме.
Пазачът вдигна акумулаторната лебедка от металния под на площадката и групичката от шестима се доближи до входа на гробницата. Тина забеляза, че стърчащите вчера блокове, останали от вратата, бяха грижливо извадени и сега Първата порта беше широко отворена. Тя вдигна видеокамерата, която носеше. Това беше едва второто ѝ спускане в гробницата. Марч вече беше слизал няколко пъти; Стоун също, за да ръководи свалянето на печатите от Втората порта.