Лоугън забърза след нея по алеята, която водеше към Жълтото крило.
— Тина! — подвикна ѝ.
Тя се обърна, видя го, но продължи да крачи.
— Какъв е проблемът? — попита той, когато успя да я настигне.
— Това копеле Марч — изстреля тя, без да спира. — Преди да започне експедицията, приехме основни правила как да се процедира с намерените находки. Всяка трябва да бъде проучвана на място, внимателно да се документира и да се стабилизира. За всяко нещо, което ще се изнася, първо трябва да постигнат съгласие ръководителите на екипи. Този лайнар обаче е действал зад гърба ми. Вече успя да извади от гробницата всичко ценно, което не е било здраво закрепено. Всичко е етикетирано и описано от групата плъхове, които се въртят около него. Единственото, с което разполагам, са шибаните видеозаписи. — Докато говореше, гласът ѝ леко потреперваше. — Сега, за да получа нещо, трябва да попълвам искания. Направо не мога да повярвам, че Стоун се е съгласил с това. А днес гаднярът се докопа и до мумията на Нармер. Мамка му! — Тя поклати глава. — В моменти като този единственото ми желание е цялата шибана Станция да се озове на дъното на тресавището.
Повървяха известно време в мълчание.
— Портър Стоун винаги е бил известен с това, че не е търсач на съкровища — отбеляза Лоугън.
— Знам. Известен е с това. Същевременно обаче е свръхпараноичен заради намаляващото време, което ни е останало. Строителството на язовира „Афаяла“ върви предсрочно. Това място може да се окаже под водата след седмици, а не след месеци. Марч използва този факт, за да ръчка Стоун да бързат. Не спира да разправя, че това е най-голямото откритие в кариерата на Стоун — най-вулгарно гъделичка егото му. И сега, когато нещата са извадени от гробницата и са тук горе… ще бъде много трудно да бъде убеден който и да е от двамата да върнат поне част по местата им. — Тя поклати глава с дълбоко разочарование.
Бяха стигнали до коридорите на Червеното крило. Лоугън последва египтоложката в кабинета ѝ и двамата се настаниха от двете страни на малкото бюро, на което лежаха артефакти и лаптоп.
— Любопитен съм — започна Лоугън — дали има напредък? По отношение на нещата, които толкова те учудиха в тази гробница.
— Цялата проклетия е една голяма загадка — изръмжа тя. Настроението ѝ още беше мрачно, но очевидно беше започнала да се успокоява.
— Каза, че имало надписи, които са безсмислени. Необичайни серехи. Предмети, които не са в съгласие с фараонските традиции, които се появяват по-късно.
Тя кимна.
— Да, загадки в загадката.
— Как мислиш, дали нещата, които ще намерим в третото помещение, ще изяснят тези загадки?
— Възможно е. Обикновено в последното помещение на гробницата са положени най-важните и ценни предмети. Затова толкова се изненадахме, че намерихме Нармер и неговите скъпоценни погребални дарове във второто помещение. — Тя вдигна рамене. — Ето ти още една загадка.
Лоугън помълча малко, преди да попита:
— Според теб какво ще намерим? Имам предвид отвъд Третата порта?
Тя помисли известно време.
— Аз съм един от водещите египтолози в света. Затова Стоун ме избра. Проучила съм всички царски гробници, погребения в пясъка, пирамиди, култови храмове и мастаби, открити досега и документирани. Никой не знае повече по тези въпроси от мен. Искаш ли да чуеш нещо, ловецо на духове? — Тя се наклони към него, пронизвайки го с поглед. — Нямам ни най-малка представа какво ще намерим, когато свалим печатите от Третата порта.
43.
Когато Лоугън влезе в помещението за наблюдение, доктор Ръш се беше навел над тялото на жена си, която лежеше на болничното легло, облечена както и при предходните преминавания с болнична пижама.
— Последен път, скъпа — каза той и я погали по бузата.
Тя вдигна очи към него и се усмихна леко. След това насочи поглед към Лоугън, който се приближи до леглото, взе ръката ѝ и лекичко я стисна. Не можа да разшифрова изражението на лицето ѝ — опасение, примирение? Този път докосването до ръката ѝ не му каза нищо.
Той отстъпи назад, докато Ръш оглеждаше апаратите и се готвеше да ѝ бие пропофола. Минаха пет минути, после десет, докато лекарят запали тамяна; после вкара иглата, след това другата в абоката; използва амулета и свещта; изрецитира променения текст за хипноза. Най-накрая взе дигиталния диктофон и се придвижи до горния край на леглото.
— С кого говоря? — попита той.
Единственият отговор беше тежкото дишане на Дженифър.
— С кого говоря? — попита той отново.
Никакъв отговор.