Настъпи кратко мълчание. Двамата се отдалечиха от леглото, но не отместваха очи от неподвижното тяло на Дженифър.
— Мислих за това, което ми каза — поде тихичко Ръш. — Че Джен е била толкова време в мозъчна смърт… че клиничната ѝ смърт продължи толкова дълго… или накратко казано, може да е изгубила… своята… душа.
— Не съм казал това — възрази Лоугън.
— Но го намекна. Че е един вид празен съд. И че ако духът на фараон Нармер е все още непокътнат на това място, че може… ами… да я е обсебил временно.
— След последния ни разговор аз проведох още проучвания по този въпрос. На теория това, което казваш, е възможно. Но тук не е такъв случаят.
— Радвам се да го чуя. Но как може да си сигурен?
Погледът на Лоугън още беше насочен към Дженифър.
— Поради две причини. Вярвам, че жизнената сила на човек, чиято физическа форма е мъртва, може да се настани в живо тяло, чиято душа е била… изложена на риск. Все пак подобни близки обсебвания са редки. Проучих литературата и в нея се съобщава само за пет-шест случая, при това всичките са лошо документирани. Ала има нещо, по което всички са съгласни. Духът на мъртвец не може да обсеби тялото на жив човек от противоположния пол.
— Значи не е фараон Нармер — въздъхна Ръш с видимо облекчение.
— Не и ако това е вярно за нашия случай.
Ръш кимна.
— Ти спомена две причини.
— Другата съм я изтъквал и преди. Спомни си, че основната цел на погребването на фараона в неговата гробница е да бъде улеснено пътуването му в следващия свят. Ако няма мумия, Ка — духовната същност, няма къде да иде и ще остане без покой и вовеки ще обитава гробницата. Но при наличие на физическо тяло — каквото има в гробницата на Нармер — неговото Ка може да направи пътуването си в подземния свят със своето Ба — част от душата, която е по-подвижна и способна да пътува. Всичко, което видяхме в гробницата, е служило, за да направи пътуването на Нармер успешно.
— След като намерихме мумията на Нармер непокътната, това означава, че неговото Ка вече не е тук — добави Ръш.
— Така изглежда.
— Щом не е фараон Нармер — Ръш се поколеба, — с кого общувахме тогава?
Лоугън не отговори.
44.
В два през нощта Станцията беше потънала в неспокоен сън под светлината на подпухналата жълта луна. Неколцина техници работеха в командния център, правейки последни приготовления за сутрешната мисия да се счупят последните печати и да се мине през Третата порта; при отвора на Търбуха имаше постове, също така пред въздушния шлюз и комуникационния център. Иначе всички останали секции бяха потънали в тишина.
Самотна фигура крачеше по пустите коридори в Червеното крило. Облечена в бяла лабораторна престилка, тя приличаше много на останалите учени, които през деня населяваха лабораториите. Само движенията ѝ бяха различни: предпазливи, почти недоловими; колебаеше се на всяка пресечка и тръгваше едва когато се убедеше, че е напълно сама.
Спря пред главния вход на археологическата лаборатория. Беше заключено, но фигурата много преди това се беше сдобила с шперц и с тихи ловки пръсти отключи вратата. Отново хвърли поглед надолу по коридора, застина за миг, за да се ослуша, след това се вмъкна вътре и тихо затвори зад гърба си.
Без да пали лампата, се запромъква през помещението, пълно с лабораторни маси, шкафове за артефакти, оборудване за консервация и реставрация, докато не стигна при хранилището в дъното на помещението. Фигурата отвори тежката врата и влезе. Едва сега светна малко фенерче. Лъчът се заплъзга по пода и стените на тясното помещение, за да спре накрая върху стената, пред която беше изправен шкаф с няколко големи камери, подобни на хладилниците в болничните морги.
Сега фигурата закрачи по-бързо, стигна до шкафа, плъзна ръка надолу по камерите, спря се на една от тях и я дръпна да се отвори колкото може по-тихо. Миризмите в стаята — на прах и химикали, и примесени с леката воня на гнилоч от тресавището отвън, се смесиха с друга миризма: вонята на смърт.
Вътре в камерата лежеше мумията на фараон Нармер.
Фигурата изтегли носилката до края и плъзна лъча на фенерчето по фараоновия труп. Беше необикновено добре запазен въпреки петте хиляди години, прекарани в гробницата. Забележителен беше и начинът, по който мумията беше увита, както и фактът, че изобщо беше увита. Подобна мумия нямаше да бъде видяна може би чак до епохата на Новото царство — хиляда и петстотин години по-късно. Удивително колко много неща са били забравени и научени отново — повече от хиляда години след смъртта на Нармер. Дали причината беше в усилията на фараона да заблуди всички чрез изграждане на фалшива гробница, а в действителност беше наредил да бъде погребан на толкова голямо разстояние от родната му земя?