— Онази урна в ъгъла — посочи Ромеро. — Миришеше на оцет.
— А златните нишки — намеси се доктор Ръш. — Мислиш, че са служили за… електроди?
— Да — потвърди Лоугън. — Вероятно, поставени върху гърдите, са могли да спрат сърцето.
— Да спрат сърцето? — повтори Стоун. — Репетиция с костюми на смъртта…
— Може би повече от една репетиция — вметна енигмологът. — Виж допълнителните материали, складирани в тези златни кутии.
Стоун протегна ръка и Лоугън внимателно му подаде апарата корона.
— Репетиция с костюми на смъртта — повтори Стоун. После леко, почти с любов, поглади короната.
— Може да е нещо повече от това — намеси се Ромеро. — Спомнете си огромната важност, която древните египтяни са придавали на сърцето. Със спирането на сърцето и след това с пускането му отново се извършва не само подготовка за фараон Нармер, а и се потвърждава неговата божественост.
— Разбира се — съгласи се Стоун. — Това е начин да установи и да докаже своята божественост, а оттам и на неговия род.
Лоугън се вгледа в ръководителя на експедицията. През последните няколко минути гласът му беше станал по-развълнуван, по-оживен. Вярно, това не беше инкрустирана със скъпоценни камъни корона — ала в някои отношения намереното беше много по-забележително.
— Това обяснява защо „короните“ са сложени тук — каза Ромеро. — В най-святото и тайно място на гробницата — в нейната светая светих. Обяснява и ужасната клетва за прекрачването на Третата порта. Нармер вероятно се е страхувал, че ако някой друг сложи ръка на короните, ако някой друг експериментира пътя до отвъдното, може да добие неговото могъщество и дори да го измести… както на този, така и на онзи свят.
Лоугън се вторачи в двойната корона в ръцете на Стоун. Какво беше казала Дженифър при последното преминаване? „Това, което носи живот на мъртвите… и смърт на живите.“
Как може да е знаела това?
Прочисти гърлото си. В момента му беше хрумнало нещо — нещо, което не му се искаше да споменава.
Стоун го погледна, все още стискайки двойната корона.
— Джереми?
Той вдигна рамене.
— Не мога да не се запитам следното: Ако този уред е изобретение на Нармер, за да го използва в опит да научи какво ще изпита след смъртта на физическото тяло — един вид като подготовка за задгробния свят… — Той замълча. Всички погледи бяха впити в него. — Като се вземат под внимание вярванията на древните египтяни — продължи. — Имам предвид за същността на душата… може ли да са вярвали, че подобно приспособление може да освободи душата, жизнената сила от тялото — и правейки това, на мига да спечели безсмъртие?
Настъпи дълго мълчание, което неочаквано бе прекъснато от остро пиукане. Един от пазачите откачи от колана радиостанцията и я долепи до устата, после я долепи до ухото и изслуша отговора, примесен с пукота на статично електричество. После подаде радиото на Стоун.
— Доктор Стоун? — каза той. — Съобщение отгоре. Казват, че е важно.
51.
Кори Лендау седеше в командния център, качил крака върху една от конзолите, и от време на време отпиваше от половинлитровото пластмасово шише с гроздов сок. Преди малко беше свършил с четенето на „Къщата в пограничната област“ и вече беше почти изперкал от скука. До края на смяната му оставаха още четири часа! Не си беше взел нищо друго за четене и гробната тишина, която цареше в залата, му лазеше по нервите. С цел разнообразяване беше започнал да гледа записите от видеокамерите в различните части на Станцията, но навсякъде цареше депресиращо спокойствие. Около Търбуха кипеше живот — мнозина техници висяха пред конзолите с апаратура и следяха данните, а други просто зяпаха в отвора. Колкото до гробницата, вероятно по нареждане на Портър Стоун, камерите в помещение две и три бяха изключени, така че и там нямаше нищо интересно за гледане. Няколко минути по-рано настъпи някакво оживление около археологическите лаборатории в Червеното крило, но явно и там нещата се бяха успокоили. Фактически, цялата Станция беше притихнала в очакване на информация от групичката в гробницата.
Отпи още една глътка, въздъхна и се зае да засуква мустака си, докато прехвърляше пресен набор видеозаписи, все едно сърфираше по телевизионни канали. Затова не забеляза как Дженифър Ръш безшумно се вмъкна в командния център. Нито как се приближи към редица конзоли и се спря да ги проучи. Нито когато вдигна червеното защитно капаче на една от конзолите и бутна лостчето на електрическия ключ от „включено“ на „изключено“. Усети присъствието ѝ едва когато тя, обръщайки се да си върви, се блъсна в рафт с екипировка за диагностика и събори няколко навивки кабел.