Вяра ли беше това? Изкачването се затрудняваше от потоците вода, които се стичаха по пътечката. Дрехите му подгизнаха, обувките му натежаха от кал. За да виждат пред себе си, двамата можеха да разчитат единствено на светкавиците. Той отвори уста и жадно пое няколко дъждовни капки. Над главата му тресна поредната гръмотевица. Имаше чувството, че бурята връхлита върху тях.
Кръстът изплува пред очите им след двайсетина минути трудно катерене. Мускулите на бедрата го боляха, прасците му уморено пулсираха. Високият около петнайсет метра кръст беше направен от бял камък. Бетонната му основа бе покрита с букети цветя, разпилени на всички страни от вятъра.
— Идват от целия свят — посочи ги Ясна. — Хората ги оставят в дар на Мадоната и й отправят горещи молитви. Тя никога не се е появявала тук, но поклонението продължава. Вярата на тези хора е достойна за уважение.
— А моята не е, така ли?
— Ти нямаш вяра. Душата ти е в опасност.
Каза го с равен, нетърпящ възражение глас, като съпруга, която нарежда на мъжа си да изхвърли боклука. Поредната гръмотевица екна като гигантски тъпан. Той изчака следващата светкавица, която разцепи небето със синьо-белите си стрели, след което реши да се конфронтира с тази очевидка.
— А в какво трябва да вярвам? Ти изобщо не познаваш религията.
— Аз познавам само Бог. Религията е човешко творение. Тя може да се променя и огъва, може да бъде напълно отхвърлена. Докато нашият Господ Бог е друго нещо.
— Но човекът измисля силата на Бога, за да придаде валидност на своята религия.
— Това не означава нищо. Хора като теб трябва да го променят.
— Как да стане?
— Като повярваш, като обичаш Бог и изпълняваш желанията му. Твоят папа направи опит да промени нещата и ти трябва да продължиш делото му.
— Вече не съм в състояние да направя каквото и да било.
— Ти си в състоянието, в което е бил Христос, но той все пак промени всичко.
— Защо дойдохме тук?
— Тази нощ Дева Мария ще ми се яви за последен път. Тя заповяда да бъда тук, като взема и теб. Ще ни даде ясно различим знак за своето присъствие. Обеща го при първата си поява и ще изпълни обещанието си. Повярвай го сега, а не когато всичко бъде ясно.
— Аз съм свещеник, Ясна. Няма нужда да бъда привличан към вярата.
— Ти се съмняваш, но не правиш нищо, за да разсееш съмненията си. Трябва да бъдеш привлечен към вярата повече от всеки друг. Това е мигът на божията милост. Мигът, в който вярата се укрепва и задълбочава, мигът на посвещаването. Днес Дева Мария ми го каза.
— А какво искаше да кажеш с Бамберг?
— Знаеш какво.
— Това не е отговор. Обясни ми какво искаше да кажеш.
Дъждът се усили. Вятърът запрати облак ситни капчици в лицето му и той неволно затвори очи. Когато ги отвори отново, Ясна беше паднала на колене, сключила ръце пред себе си. В очите й, насочени към небето, отново се беше появило онова странно, отнесено изражение, което Мичънър вече познаваше. Без да промълви, той бавно коленичи до нея.
Жената изглеждаше уязвима и безпомощна и нямаше нищо общо със самоуверената свидетелка на божествената поява, каквато беше доскоро. Той вдигна очи към небето, но не видя нищо, с изключение на тъмния силует на кръста. Блясъкът на поредната светкавица за миг му придаде живот, после всичко отново потъна в мрак.
— Мога да си спомня — промълви към нощното небе Ясна. — Знам, че мога.
Отговори й могъща гръмотевица. После блесна ярка светкавица и кръстът избухна в ослепително сияние. Обля ги внезапна топлина. Тялото на Колин се отдели от земята и отлетя назад. Странно усещане прониза крайниците му. Главата му се удари в нещо твърдо, съзнанието му се замъгли. Направи опит да се концентрира и да запази разсъдъка си, но не успя. Обгърна го плътна тишина.
45
Ватикана
Сряда, 29 ноември, 12:30 ч.
Валендреа приглади мантията си и напусна стаята, определена за него в пансиона „Света Марта“. Като държавен секретар беше получил едно доста обширно помещение, при нормални обстоятелства използвано от прелата, който отговаряше за настаняването на семинаристите. Подобна привилегия имаха още кардинал-шамбеланът и председателят на светата колегия. Обстановката не беше кой знае каква, но коренно се различаваше от условията по време на предишните конклави, когато кардиналите нощуваха на скромни рогозки и се облекчаваха в кофи.