— Той може би познава прекалено добре нашата работа — подхвърли началникът на архива.
Валендреа едва сдържа гримасата си. Този човек беше най-старши в конклава и мнението му несъмнено щеше да окаже влияние върху единайсетте, които все още не се бяха определили.
— Пояснете се — остро го погледна испанецът.
— Курията вече упражнява прекалено голям контрол — спокойно отвърна началникът на архива, който не бе помръднал от мястото си. — Всички се оплакваме от бюрокрацията, но никой не прави нищо. Защо? Защото задоволява личните ни нужди. Защото издига висока стена между нас и онова, което не желаем да се случи. Защото е лесно да хвърлим всичките си неблагополучия на гърба на курията. А един папа, който е неразделна част от тази институция, едва ли ще пожелае да я постави под заплаха. Да, промени ще има. Всички папи допринасят по нещо, но никой не се заема да разруши старото и да изгради нещо ново. — Очите на стареца се заковаха върху лицето на Валендреа. — Най-малкото пък човек, който е продукт на системата. Трябва да си зададем един прост въпрос: ще прояви ли подобна смелост Валендреа? Според мен не.
Валендреа отпи глътка кафе, помълча известно време, после остави чашата си в чинийката.
— Мисля, че вашият вот е ясен, ваше преосвещенство — хладно подхвърли той.
— Той е последен за мен и искам да означава нещо — отвърна възрастният кардинал.
— Това е ваше право, ваше преосвещенство — небрежно отвърна Валендреа. — Нямам никакво намерение да ви преча.
Нгови пристъпи към центъра на помещението и вдигна ръка.
— Мисля, че тези дебати бяха достатъчни. Нека си довършим закуската и да тръгваме към капелата. Там ще можем да обърнем внимание на повече подробности.
Никой не възрази. Валендреа беше доволен от представлението. Не беше зле да чуе няколко различни становища, защото това му помагаше да се ориентира.
48
Междугорие, Босна и Херцеговина
9:00 ч.
Катерина започваше да се тревожи. Беше се събудила преди час и бе установила, че Мичънър е изчезнал. Бурята беше отминала, но макар и топло, утрото беше мрачно. Отначало помисли, че е слязъл да изпие чаша кафе, но се оказа, че той не е в барчето. Жената на рецепцията не го беше виждала. Отскочи до катедралата, но и там го нямаше. Не беше в стила му да изчезне, без да се обади, още повече че вещите и документите му бяха останали в стаята.
Застанала в единия край на площада, Катерина се колебаеше дали да поиска помощ от войниците, които го охраняваха. Павираното пространство започваше да се запълва от автобусите, докарали нови поклонници. Движението по улиците ставаше все по-оживено, а магазините вече бяха отворени.
Вечерта им беше преминала много приятно. Разговорът в ресторанта я окуражи, а онова, което се случи в стаята — още повече. Вече беше решила, че Алберто Валендреа няма да научи нищо от нея. Беше пристигнала в Босна, за да бъде с Мичънър, а не за да го шпионира. Валендреа и Амбрози да вървят по дяволите. Тя просто се радваше, че е тук. Престана да мисли дори за журналистическата си кариера. Ще отиде в Румъния и ще работи за онези деца. Ще накара родителите си да се гордеят с нея, ще бъде доволна от себе си. Поне веднъж в живота си ще се залови с истински добро дело.
През всичките тези години беше ненавиждала Мичънър, но сега си даваше сметка, че грешката е била и нейна. Да не говорим за недостатъците. Мичънър обичаше своя Бог и своята църква, докато тя обичаше единствено себе си. Но това ще се промени, непременно ще се промени. По време на вечерята Мичънър се оплака, че никога в живота си не е спасявал човешка душа. Но грешеше. Беше спасил нейната.
Прекоси улицата и влезе в информационния център. Никой от служителите не беше виждал човек с описанието на Мичънър. Излезе и бавно тръгна по тротоара. Не вярваше, че ще го открие из магазините, но все пак хвърляше по един поглед към вътрешността им. Допускаше, че може да е тръгнал да търси адресите на другите очевидци на божествените появи. После, подчинявайки се на инстинкта си, тръгна по пътя, който бяха извървели вчера — между редиците къщи с варосани стени, които водеха към дома на Ясна.
Откри го сравнително лесно и почука на вратата. Никой не отговори.