— Сякаш съм оцелял след лавина — промърмори Мичънър.
— Напълно разбираемо — кимна докторът. — Но ще се оправите. Имате малка рана на главата, но черепът ви е здрав. Бих казал, че сте имали голям късмет.
След кратък преглед, последван от няколко конкретни съвета, докторът излезе.
— Откъде знае, че съм свещеник?
— Аз му казах. Състоянието ти доста ме притесни.
— Чула ли си нещо за конклава?
— Защо ли не се учудвам, че това е първият ти въпрос — поклати глава тя.
— Теб не те ли интересува?
Всъщност Катерина беше любопитна.
— Допреди един час нямаше резултат — отговори на въпроса му тя, пресегна се и стисна ръката му.
Той извърна глава към нея и тихо рече:
— Много бих искал да те виждам.
— Обичам те, Колин — отвърна тя и изведнъж й стана по-добре.
— Аз също те обичам, Кейт. Трябваше да ти го призная още преди много години.
— Да, трябваше.
— Куп неща трябваше да направя по друг начин — въздъхна той. — Но сега вече зная, че какво го и да ме чака в бъдещето, искам да си до мен.
— Ами Рим?
— Изпълних всичко, което исках да изпълня. Край на Рим. Искам да замина за Румъния, с теб.
Очите й се насълзиха. За миг изпита благодарност от факта, че той не може да я види. Избърса топлите вадички от бузите си и тръсна глава.
— Там ще ни бъде добре.
Пръстите му се стегнаха около дланта й. Чувството беше много приятно.
51
Ватикана
23:45 ч.
Валендреа прие поздравленията на кардиналите, след което напусна Сикстинската капела и се насочи към едно помещение от бял мрамор, известно като Стаята на сълзите. Вътре го очакваха папските одежди, грижливо подредени от специалистите на „Гамарели“. Самият Гамарели се беше изправил до тях в почтително очакване.
— Къде е отец Амбрози? — попита Валендреа и огледа лицата на присъстващите свещеници.
— Тук съм, свети отче — обади се Амбрози, току-що влязъл в помещението. Произнесено от най-близкия му съветник, това обръщение прозвуча особено приятно.
Тайната на конклава беше преустановена в момента, в който новият папа напусна капелата. Тежкият портал беше отворен и от комина се изви бял пушек. Името Петър II вече се произнасяше навсякъде из Ватикана, а вероятно и на площада отвън. Обикновените хора ще му се възхищават, а изследователите ще се чудят на дързостта му. Дано поне за известно време млъкнат.
— От днес нататък ти си моят личен секретар — обяви Валендреа, свали алената мантия и усмихнато добави: — Това е първата ми папска заповед.
Амбрози отговори на усмивката и почтително сведе глава. Новият папа огледа дрехите, избрани вчера, и кимна.
— Мисля, че тези са най-подходящите.
Шивачът ги пое от ръцете му и леко се поклони.
— Така да бъде, Santissimo Padre.
Валендреа прие спокойно обръщението, на което имаше право единствено папата. Кардиналската мантия щеше да бъде затворена в специална ракла и съхранявана до смъртта му, след което щеше да бъде предадена на най-възрастния член на фамилията Валендреа.
Той облече бяла ленена мантия и бавно я закопча. Гамарели коленичи и сръчно започна да я зашива с предварително подготвена игла. Беше временно положение, но напълно достатъчно за следващите няколко часа. През това време щяха да бъдат подготвени останалите, вече напълно завършени дрехи.
Валендреа се размърда, изпъна рамене и разпореди:
— Малко е тясна, поправете я.
Гамарели разши шева и започна отначало.
Шивачът скоро приключи и му направи знак да седне на близкия стол. Един от свещениците коленичи и свали обувките и чорапите му. Мисълта, че отсега нататък рядко ще се обслужва сам, беше много приятна. Донесоха чифт бели чорапи и червени обувки от фина кожа. Той ги изпробва, после кимна. Ставаха му абсолютно точно.
Изправи се и пое от ръцете на друг свещеник малката бяла шапчица, наречена zucchetto. Някога, когато духовниците все още бръснели главите си, тези шапчици предпазвали голите им черепи от студа. Днес обаче те бяха неразделна част от одеждите на висшите църковни представители. От осемнайсети век насам папската zucchetto се изработваше от осем триъгълни парчета коприна, съшити в едно цяло. Валендреа я притисна с две ръце, като крал короната си. Амбрози го дари с усмивка на одобрение.