Вече можеше да се представи на света. Но първо трябваше да свърши още една работа.
Валендреа се върна в Сикстинската капела. Кардиналите бяха там. Пред олтара беше поставен тежък трон. Той се насочи към него, седна и изчака няколко секунди, преди да се разпореди:
— Моля, седнете.
Предстоящият ритуал беше важна част от каноническия изборен процес. Всеки от присъстващите кардинали трябваше да се приближи към трона, да коленичи и да прегърне краката на новия папа.
Направи знак на най-старшия кардинал-епископ — негов верен привърженик, който трябваше да започне процедурата. Йоан Павел II беше нарушил традицията и се обръщаше към кардиналите прав, но дойде време традициите да бъдат възстановени. На практика те трябваше да са доволни, защото същите традиции векове наред бяха включвали и целуване на папската обувка.
Остана седнал и величествено протегна ръка за целувка на папския пръстен. Нгови беше някъде в средата на процесията. Когато му дойде редът, той коленичи и се наведе над пръстена. Валендреа отбеляза, че устните му изобщо не докоснаха златото. После африканецът се изправи и понечи да се отдалечи.
— Няма ли да ме поздравиш? — подхвърли Валендреа.
Нгови направи крачка в обратна посока и спокойно го погледна.
— Нека управлението ти донесе това, което заслужаваш — отчетливо изрече той.
В гърдите на Валендреа потрепна гняв. Много му се искаше да постави на мястото му този нахален африканец, но моментът не беше подходящ. По всяка вероятност Нгови целеше именно да го ядоса и да го накара да демонстрира арогантност. Овладя се и също така спокойно отвърна:
— Приемам това като благопожелание.
— И наистина е такова.
Скоро ритуалът приключи и Валендреа се изправи.
— Благодаря на всички — каза той. — Уверявам ви, че ще отдам всичките си сили за благото на църквата майка. А сега е време да се покажа на света.
Прекоси залата по централната пътека и напусна капелата. Насочи се към базиликата, преминавайки последователно през Залата на кралете и Залата на дуковете. Хареса този маршрут главно защото от двете му страни се редуваха красиви платна, които подчертаваха върховенството на папската власт. Влезе в централната лоджия.
Час след избора слуховете бяха в своя апогей. Никой от събралите се тук не разполагаше със сигурна информация за развоя на събитията в Сикстинската капела. Засега той щеше да ги остави в неведение, защото неведението е много добро оръжие, особено когато го държеше в собствените си ръце. Беше сигурен, че изборът на името му ще даде повод за много спекулации. Подобно нещо не бяха дръзнали да направят дори папите войни, нито пък ловките дипломати на Светия престол, които бяха контролирали този процес в продължение на повече от сто години.
Спря на няколко крачки от нишата, от която се излизаше на балкона. Ритуалът изискваше там пръв да се покаже доайенът на кардиналите — в случая това беше пазителят на папските архиви, следван от папата, председателя на светата колегия и кардинал-шамбелана.
Пристъпи към кардинала архивар, който се беше изправил до стената.
— Казах ти, че ще бъда търпелив, твое преосвещенство — прошепна той. — Дойде време да изпълниш последния си дълг.
Очите на възрастния мъж останаха безизразни. Вероятно отдавна се беше примирил със съдбата си. Без да каже нито дума, той се обърна и излезе на балкона. Петстотин хиляди гърла приветстваха появата му. Кардиналът пристъпи към монтирания на парапета микрофон и обяви:
— Annuntio vobis gauduium magnum.
Според канона това изявление задължително се правеше на латински, но Валендреа знаеше превода наизуст.
Имаме папа.
Тълпата изригна. От мястото си не можеше да види лицата на хората, но присъствието им беше осезаемо. Кардиналът изчака стихването на овациите и обяви:
— Cardinalem Sanctae Romanae Ecclesiae… Valendrea.
Името потъна в бурни аплодисменти. Най-после тронът на свети Петър се връщаше на италианец.
— Viva, viva!
Архиварят хвърли кос поглед през рамото си. Беше ясно, че не харесва това, което му предстоеше да изрече. После отново се приближи до микрофона и обяви:
— Qui Sibi Imposuit Nomen…
Площадът повтаряше думите с многократно ехо. Избраното име е…
— Petrus II.
Ехото отскочи от огромния площад, сякаш статуите върху колонадата започнаха да се питат дали са разбрали правилно. Изминаха няколко мига, през които хората осъзнаваха чутото. После избухнаха оглушителни овации.