Валендреа тръгна към балкона, но с гърба си усети, че го следва само един кардинал. Обърна се и видя, че Нгови е останал на мястото си.
— Идваш ли?
— Не.
— Това е твой дълг в качеството ти на кардинал-шамбелан.
— Но е срам за мен.
Валендреа направи малка крачка в обратна посока.
— В капелата изтърпях нахалството ти, но не ме предизвиквай пак! — просъска той.
— Какво ще ми направиш? Ще ме вкараш в затвора, ще ми отнемеш всичко, което притежавам, ще ме лишиш от титли и звания? Не сме в средновековието!
Кардиналът до него беше видимо притеснен. Той беше лоялен поддръжник и Валендреа реши да му демонстрира авторитет.
— По-късно ще се разправям с теб, Нгови! — просъска той.
Мигът беше прекалено тържествен, за да си позволи повече. Извърна се към своя привърженик и подхвърли:
— Ще го направим ли, твое преосвещенство?
После излезе на слънчевия балкон и вдигна ръце да поздрави многохилядната тълпа, която го посрещна с бурни аплодисменти.
52
Междугорие, Босна и Херцеговина
12:30 ч.
Мичънър се чувстваше по-добре. Зрението му се проясни, болките в главата и корема намаляха. Вече виждаше съвсем ясно стаичката с бледожълти стени и прозорец с матирано стъкло, което пропускаше светлина, но не предлагаше гледка. Катерина беше отишла да провери състоянието на Ясна. Лекарят не беше казал нищо за нея, дано да бе добре. Вратата се отвори.
— Всичко е наред — обяви Катерина. — Вероятно и двамата сте били на безопасно разстояние. Има само охлузвания и подутини по главата. — Пристъпи към леглото и добави: — Но другите новини са по-важни.
Той вдигна очи и отново изпита радост, че може да вижда красивото й лице.
— Валендреа е новият папа. Видях го по телевизията. Тъкмо обявяваше пред множеството на площада, че църквата трябва да се завърне към християнските си корени. А сега внимавай: избрал е името Петър Втори.
Мичънър направи гримаса и промълви:
— Румъния ми се струва все по-привлекателна.
— А сега ми кажи струваше ли си — усмихна се тя. — Имам предвид изкачването на онзи хълм.
— В какъв смисъл?
— В смисъл какво правихте двамата с онази жена посред нощ там, горе?
— Ревнуваш ли?
— По-скоро съм любопитна.
Той си даде сметка, че трябва да й предложи някакво обяснение.
— Трябваше да ми разкрие десетата тайна.
— Посред бурята?
— Не ме карай да бъда рационален. Събудих се през нощта и я видях да ме чака насред улицата. Беше страшничко, но реших да отида.
Въздържа се и не спомена нищо за халюцинациите си, но видението оставаше ясно, дълбоко запечатано в съзнанието му. Лекарят твърдеше, че няколко часа е бил в безсъзнание. По тази причина всичко чуто и видяно по всяка вероятност бе израз на натрупалите се факти в главата му през последните няколко месеца. Прие това, но как можеше да обясни появата на Мадоната? Нима тя се дължеше единствено на статуята, която бе видял предния ден в дома на Ясна? Така ли бе наистина?
— Виж, не знам какво бе намислила Ясна. Каза, че трябва да отида с нея, ако искам да науча тайната. И аз се подчиних.
— И не намери нищо странно в тази ситуация, така ли?
— Всичко е странно.
— Тя ще дойде.
— Какво?
— Каза, че ще дойде да те види. Преди малко я оставих в компанията на хора, които й четяха нещо.
В същия миг вратата се отвори и на прага се появи инвалиден стол, тикан от възрастна медицинска сестра. Ясна изглеждаше уморена, а главата и дясната й ръка бяха бинтовани.
— Исках да видя как си — промърмори тя.
— И аз се питах същото — отвърна Мичънър.
— Заведох те горе, защото Дева Мария го пожела. Не исках да ти се случи нищо лошо.
За пръв път в поведението й имаше нещо човешко.
— Не те обвинявам. Сам реших да дойда.
— Казаха ми, че кръстът е повреден. Разсечен от черна пукнатина по цялата дължина.
— Може би като предупреждение към атеистите — подхвърли с нотка на обвинение Катерина.
— Нямам представа — сви рамене Ясна.
— Може би днешното послание към вярващите ще изясни всичко — хапливо добави Катерина, която очевидно нямаше намерение да отстъпва.