— Не, Алберто. Той ще си остане в сандъчето.
Трябваше още тогава да изблъска стареца и да си свърши работата, дори и в присъствието на префекта.
Едва сега видя цялата картина.
Проклетият превод изобщо не бе влизал в сандъчето. Дали изобщо съществуваше? Да, съществуваше. Нямаше никакво съмнение. А Климент бе пожелал той да го знае. Което означаваше, че този превод трябва да бъде открит. Независимо от обстоятелствата.
— Заминаваш за Босна! — обърна се към Амбрози той. — Искам Колин Мичънър да е тук още утре. Не приемам никакви извинения и никакви оправдания! Кажи му, че ако откаже, ще издам заповед да бъде арестуван!
— По какви обвинения, свети отче? — попита с равен глас Амбрози. — В случай че поиска да знае.
Валендреа се замисли за момент, после вдигна глава и отсече:
— По обвинение за съучастие в убийството на отец Андрей Тибор!
Четвърта част
54
Междугорие, Босна и Херцеговина
18:00 ч.
Катерина видя фигурата на отец Амбрози на входа на болницата и сърцето й се сви. Моментално забеляза алената обшивка на черното му вълнено расо и широкия червен колан на монсеньор. Явно Петър II не си губеше времето и вече бе започнал да раздава плячката.
Мичънър почиваше в стаята си. Изследванията му бяха добри и лекарите бяха единодушни, че могат да го изпишат утре. Двамата решиха още по обяд да отлетят за Букурещ, но присъствието на Амбрози променяше нещата и можеше да означава само неприятности.
Папският пратеник я забеляза и се насочи към нея.
— Чух, че отец Мичънър е бил на крачка от смъртта — подхвърли с престорена загриженост той.
— Майната ти, Амбрози! — с омраза процеди тя. — Този извор отдавна пресъхна!
Той иронично поклати глава.
— Любовта наистина е по-силна от всичко, но в случая няма значение. Вече не искаме нищо от теб.
Но тя искаше нещо от него.
— Не желая Колин да разбере за контактите ни.
— Сигурен съм.
— Сама ще му разкажа всичко, разбра ли?
Той не отговори.
Записаната от Ясна десета тайна беше в джоба й. Тя извади листа и с пресекнал от вълнение глас я прочете на Амбрози. Но арогантният мръсник не прояви никакъв интерес към гласа на небето. Всъщност никой никога нямаше да узнае дали това е послание на Божията майка или измислици на жена, въобразила си, че е избрана. Катерина се запита дали църквата и Алберто Валендреа ще огласят публично десетата тайна, особено след като вече бяха признали предишните девет — всичките с произход Междугорие.
— Къде е Мичънър? — попита с безизразен глас Амбрози.
— Какво искаш от него?
— Лично аз нищо, но не така стои въпросът с папата.
— Остави го на мира!
— О, боже! Лъвицата си показва зъбите!
— Махай се, Амбрози!
— Боя се, че не можеш да заповядваш на папския секретар какво да прави. Предполагам, че тук думата ми ще тежи доста повече от тази на някаква си безработна журналистка.
След тези думи той понечи да я заобиколи, но тя му препречи пътя.
— Говоря ти сериозно, Амбрози! Махай се! Кажи на Валендреа, че Колин е приключил със задълженията си към Рим.
— Но той все още е свещеник на римокатолическата църква и като такъв е подчинен на папата. Или ще изпълни нарежданията му, или ще си понесе последиците.
— Какво иска Валендреа?
— Да идем при Мичънър, там ще ви обясня. Уверявам те, че ще ти бъде интересно.
Катерина влезе в стаята, следвана от Амбрози. Седнал в леглото, Мичънър успя да направи само една учудена физиономия.
— Нося ти поздрави от Петър II — започна без предисловия папският пратеник. — Чухме какво те е сполетяло и…
— И ти хвана първия самолет, за да изразиш загрижеността си — довърши вместо него Мичънър.
Амбрози запази безизразното изражение на лицето си. А Катерина се запита дали по рождение си е такъв, или е усъвършенствал своите умения през годините на коварни планове и измами.
— Ние знаем защо си в Босна — небрежно подхвърли той. — А аз идвам да разбера дали си научил нещо от очевидците.
— Абсолютно нищо — спокойно отвърна Мичънър. Тя се учуди и на неговите способности да лъже.
— Трябва ли да проверя дали казваш истината?