— Третата тайна на Фатима?
Мичънър кимна.
— Въпреки че не мога да разбера защо. Тази тайна отдавна е известна на света.
Катерина си спомни какво беше написал отец Тибор в писмото си до Климент: Изпълнете желанието на Мадоната. Каква степен на неподчинение щеше да позволи небето?
— В тая работа няма логика — въздъхна Мичънър.
— Вие с Амбрози винаги ли сте били врагове? — пожела да узнае тя.
Той кимна.
— Често съм се питал как е възможно такъв човек да бъде свещеник. Ако не е Валендреа, той дори не би помирисал Рим. Но двамата се допълват чудесно. — Поколеба се, после добави: — Представям си какви промени предстоят там.
— Това не е твой проблем — рече тя, опасявайки се, че обмисля промяна в плановете им.
— Не се безпокой, нямам колебания — отгатна мислите й той. — Но се питам дали румънските власти действително проявяват интерес към мен.
— Какво искаш да кажеш?
— Би могло да се окаже димна завеса.
Тя озадачено го погледна.
— В нощта на смъртта си Климент ми изпрати съобщение по електронната поща — подхвърли след кратка пауза той. — Според него Валендреа с прибрал част от третата тайна още по времето, когато е работил за Павел VI.
Тя наостри уши.
— Предната вечер Климент и Валендреа посетили заедно секретния архив. А на другия ден Валендреа внезапно напуснал Рим.
— В събота, деня, в който бе убит отец Тибор — светкавично съобрази Катерина.
— Съединиш ли точките, картината започва да се очертава — кимна с въздишка той.
През съзнанието й пробяга онази ужасна сцена в румънския хотел, когато Амбрози заби коляно в гърдите й и стегна костеливите си пръсти около гърлото й. Нима този тип, а и Валендреа имат нещо общо с убийството на Тибор? Прииска й се да разкаже на Мичънър всичко, което знае, но веднага си даде сметка, че така ще повдигне куп въпроси, на които в момента предпочиташе да не отговаря. Затова тръсна глава и попита:
— Възможно ли е Валендреа да е замесен в убийството на отец Тибор?
— Трудно е да се каже. Но той несъмнено е способен на такова нещо. Амбрози също. Ватикана не иска да привлича вниманието, а аз съм готов да се обзаложа, че нашият нов папа ще направи всичко възможно да остане далеч от светлината на прожекторите.
— Като в същото време с удоволствие ще насочи тази светлина другаде — подхвърли тя.
— Например към мен — започна да схваща Мичънър.
— Няма по-удобна личност за тази цел от един бивш служител — кимна тя.
Валендреа облече една от белите мантии, които шивачите от „Гамарели“ бяха успели да завършат същия следобед. Сутрешното му убеждение се оказа вярно — мерките му отдавна се съхраняваха в компютъра, което позволяваше одеждите му да бъдат готови за кратко време. Стилистите във фирмата се бяха постарали, а той ценеше и се възхищаваше на добрата работа. Отбеляза си да напомни на Амбрози да им изпрати официална благодарност.
Нямаше новини от Паоло след заминаването му за Босна, но не се съмняваше, че приятелят му ще изпълни поставената задача. Амбрози отлично знаеше, че залогът е висок. Беше му намекнал за това през онази нощ в Румъния. Колин Мичънър трябва да бъде доведен в Рим. А той беше принуден да признае, че Климент бе проявил далновидност, прибирайки последния превод на Тибор от онзи сейф. Очевидно е бил наясно, че ще бъде наследен от Валендреа, и бързо е пресметнал, че новият папа не може да встъпи в длъжност, преди да е отстранил тази огромна опасност.
Но къде е проклетият превод? Това можеше да му каже единствено Мичънър.
Телефонът иззвъня. Намираше се в спалнята си на третия стаж на двореца, защото папските покои все още се преустройваха.
Телефонът иззвъня за втори път. Кой ли е този нахалник? — ядоса се той. Наближаваше осем вечерта, а папата се подготвяше за първата си официална вечеря с подкрепилите го кардинали и беше наредил да не бъде обезпокояван. Телефонът не млъкваше и той най-сетне вдигна слушалката.
— Свети отче, на телефона е отец Амбрози, който настоява да го свържем с вас. Въпросът бил важен.
— Свържете ме.
След няколко прещраквания в слушалката долетя гласът на Амбрози.
— Задачата е изпълнена — обяви той.
— Реакцията?
— Утре ще бъде в Рим.
— Здравето му?