Мичънър отказа да захапе въдицата, предпочитайки да остави противника си в неведение. Валендреа отново стана и пристъпи към него. Очевидно се чувстваше добре в бялата си роба. Папската шапчица почти не се виждаше, потънала в гъстата му коса.
— Аз не моля, Мичънър — процеди той. — Аз ти заповядвам да ми кажеш истината.
Но в заповедта му се долови нотка на отчаяние, която накара Мичънър да се запита дали в твърденията от онзи последен имейл на Климент нямаше нещо повече от отчаянието на една умираща душа.
— Преди малко научих, че нещо липсва — твърдо отвърна той.
— Трябва ли да ти повярвам?
— Това си е ваша работа.
— Наредих детайлно претърсване на папските апартаменти — тук и в Кастел Гандолфо. Но ти притежаваш личните вещи на папата и аз настоявам да ги проверя.
— А какво по-точно търсите?
Валендреа го дари с дълъг и подозрителен поглед.
— Не мога да реша дали си искрен, или не…
— Искрен съм — сви рамене Мичънър. — Бъдете сигурен.
— Добре тогава. Отец Тибор е възстановил оригиналния текст на третото послание, записано от сестра Лусия във Фатима, и го е изпратил на Климент заедно с превода си. Точно този възстановен превод липсва от Резерва.
Мичънър започваше да схваща.
— Значи наистина през 1978 година сте имали нещо общо с третата тайна?
— Искам само това, което онзи свещеник е сътворил. Къде са личните вещи на Климент?
— Обзавеждането дарих за благотворителни цели, а останалото е при мен.
— Прегледа ли това, с което разполагаш?
— Естествено — спокойно излъга Мичънър.
— И не откри нищо от отец Тибор, така ли?
— Ще ми повярвате ли, ако отговоря?
— А защо да го правя?
— Защото съм твърде добър човек.
Валендреа замълча, Мичънър също потъна в мислите си.
— Какво разбра в Босна? — попита след известно време папата.
Смяната на темата не убягна от вниманието на Мичънър.
— Разбрах, че не трябва да се катеря по върхове по време на буря — отвърна той.
— Започвам да разбирам защо Климент те е ценял толкова много — поклати глава Валендреа, демонстрирайки както духовитост, така и пъргав ум. — А сега отговори на въпроса ми.
Мичънър извади от джоба си бележката на Ясна и му я подаде.
— Това е десетата тайна на Междугорие.
Тосканецът пое листчето, прочете съдържанието му и стреснато го погледна. От устата му излетя странен звук — нещо средно между стенание и ръмжене, после, без никакво предупреждение, той се втурна напред, сграбчи го и го разтърси.
— Къде е възстановеният превод на Тибор? — просъска с яростен блясък в очите той.
Макар и изненадан от внезапната атака, Мичънър успя да запази самообладание.
— За мен думите на Ясна са лишени от съдържание — промърмори той. — Защо ви безпокоят толкова много?
— Нейните дрънканици не означават нищо! Искам факсимилето на отец Тибор.
— Защо станах обект на физическо нападение, след като текстът е безсмислен?
Валендреа се осъзна и го пусна.
— Преводът на Тибор е собственост на църквата и аз искам да бъде върнат на мястото му!
— В такъв случай трябва да изпратите швейцарските гвардейци да го открият.
— Давам ти четирийсет и осем часа! Ако документът не бъде тук след изтичането на този срок, ще поискам заповед за арестуването ти!
— По какви обвинения?
— Кражба на ватиканска собственост. Ще те предам и на румънските власти. Те проявяват жив интерес към срещата ти с отец Тибор!
Изрече тези думи тежко, с авторитета на папа.
— Убеден съм, че те ще проявят подобен интерес и към вашата среща с него — кротко отбеляза Мичънър.
— Каква среща?
На всяка цена трябваше да покаже на Валендреа, че знае повече.
— Напуснали сте Ватикана в деня на убийството на отец Тибор.
— И къде съм заминал, след като знаеш всичко?
— Знам достатъчно.
— Нима наистина вярваш, че този блъф може да мине? Нима си въобразяваш, че можеш да замесиш папата в разследването на някакво убийство? Ако е така, значи дълбоко се заблуждаваш.
— Не сте били сам — опита още един блъф Мичънър.
— Тъй ли? Да чуем тогава с кого съм бил.
— Ще се въздържа до разпита в полицията. Но мога да ви гарантирам, че румънците ще бъдат дълбоко смаяни.