Тези думи звучаха добре, но не бяха достатъчни да прогонят болката му.
— Я ми кажи, истината има ли някакво значение за теб? — тихо попита той.
Тя прехапа устни, а дясната й ръка видимо започна да трепери. В поведението й нямаше дори следа от обичайния гняв, с който посрещаше всяка конфронтация.
— Доверих ти се, Кейт — продължи той. — Споделих с теб неща, които не бих споделил с никой друг.
— Не съм злоупотребила с доверието ти — сподавено отвърна тя.
— Как да ти повярвам?
В душата си обаче изпита невероятно силно желание да стори именно това — да й повярва.
— Какво ти каза Валендреа?
— Достатъчно, за да започнем този разговор.
Усети как всичко вътре в него изтръпва и губи чувствителност. Родителите му отдавна ги нямаше, последвани от Якоб Фолкнер. А сега и Катерина го беше предала. За пръв път в живота си се почувства абсолютно сам и изведнъж го обзе неприятното усещане, че отново се е превърнал в изоставено дете, на което институциите бяха отнели майката. Чувстваше се изгубен, не знаеше накъде да се обърне. След смъртта на Климент беше повярвал, че бъдещето му е завинаги свързано с жената пред него. Дори беше готов да зачеркне двайсет и пет години от живота си, за да я обича и да бъде обичан от нея.
Сега това изглеждаше невъзможно. Напрегнатото мълчание помежду им се проточи, натежало от притеснение и неудобство.
— Е, добре, Колин — изправи се най-сетне тя. — Разбрах. Отивам си.
Обърна се и започна да се отдалечава по дългия коридор. Токчетата й отчетливо тракаха по лъскавия мрамор. Той искаше да й каже, че всичко е наред. „Спри! Не си тръгвай!“ Но от здраво стиснатите му устни не излетя нито звук.
Обърна се и пое в обратна посока. Нямаше намерение да използва колата, която му предложи Амбрози. Не искаше нищо от това проклето място, единственото му желание беше да го оставят на мира.
Намираше се във Ватикана без пропуск и без придружител, но лицето му беше прекалено познато, за да го спират с някакви въпроси. Стигна до една просторна ниша в края на дългия коридор, изпълнен с глобуси и различни географски карти. Кардинал Морис Нгови го очакваше до вратата в дъното.
— Разбрах, че си тук, научих и за преживяванията ти в Босна — топло му се усмихна той. — Добре ли си?
Мичънър кимна.
— Мислех да те потърся по-късно.
— Трябва да поговорим.
— Къде?
Нгови го разбра и му направи знак да го последва. Насочиха се към архива, запазили пълно мълчание. Помещенията отново бяха отворени за външни посетители и бяха пълни с учени, историци и журналисти. Нгови бързо откри началника на архива и тримата се насочиха към една от читалните.
— Мисля, че тук е относително чисто — подхвърли Нгови, след като вратата се затвори след тях.
Мичънър се обърна към стария кардинал и подхвърли:
— Бях сигурен, че вече сте безработен.
— Дадоха ми срок до края на седмицата. Вдругиден пристига заместникът ми.
Колин знаеше какво означава тази служба за възрастния човек.
— Съжалявам. Но мисля, че за вас ще е по-добре да напуснете.
— Какво иска от теб нашият папа? — попита Нгови.
— Мисли, че разполагам с един документ, чието място е в архива — отвърна Мичънър и се отпусна в близкия стол. — Нещо, свързано с третата тайна на Фатима, което отец Тибор е изпратил на Климент, най-вероятно превод. Но аз нямам представа за какво става въпрос.
Нгови и старецът си размениха многозначителни погледи.
— Какво става тук? — изгледа ги Мичънър.
Нгови му разказа за вчерашното посещение на Валендреа в архива.
— Беше като обезумял — добави старият кардинал. — Крещеше, че нещо от сандъчето липсва. Наистина беше бесен! Бог да помага на църквата с папа като него!
— Обясни ли ти Валендреа какво точно иска? — попита Нгови.
Мичънър им предаде разговора си с папата.
— Онази петъчна вечер нещо беше изгорено — добави архиварят. — На пода имаше пепел.
— Климент нищо ли не ви каза? — погледна го Мичънър.
— Нито дума — поклати глава възрастният мъж.
Мозайката започваше да се подрежда, но проблемът оставаше.
— Цялата работа изглежда много странна — промълви Мичънър. — През двехилядната година, преди Йоан Павел II да даде гласност на третата тайна, сестра Лусия лично потвърди автентичността на съдържанието й.