— Как ще обясните факта, че този ръкопис е създаден преди петстотин години, включително прозвищата на папите? — обади се началникът на архива. — Да приемем, че десет или двайсет от тях са плод на случайността. Но ние говорим за деветдесет процента, които са нещо съвсем друго. Едва десетина процента изглеждат без връзка със съответния църковен глава, докато останалите са забележително точни. А последното от тях — това на Петър, е точно сто и дванайсето поред. Изтръпнах, когато чух, че Валендреа е избрал именно него!
Фактите го заливаха като могъща приливна вълна. Първо дойдоха разкритията за Катерина, а сега започваше да се убеждава, че краят на света е съвсем близо. Накрая Градът на седемте хълма ще бъде съден от Безмилостния съдник. Извърна поглед към Нгови. Лицето на стария прелат беше загрижено и мрачно.
— Колин, трябва да откриеш възстановения превод на Тибор — настоятелно прошепна той. — След като е толкова важен за Валендреа, значи е важен и за нас. Ти познаваше Климент по-добре от всеки друг. Открий тайника му! — Внимателно затвори обемистата папка и добави: — Вероятно това ще бъде последният ни достъп до архивите. Сред тези стени ще властва друг манталитет. Валендреа ще потисне всички опити за недоволство или бунт. Искам да разбереш важността на този факт. Написаното от онази очевидка в Междугорие е спорно, но разказът на сестра Лусия, преведен от отец Тибор, е съвсем друга работа.
— Нямам представа къде може да бъде този документ — въздъхна Мичънър. — Да не говорим, че изобщо не се досещам как Якоб го е изнесъл от Ватикана.
— Аз съм единственият човек, който знаеше шифъра на сейфа — обади се архиварят. — Лично го отворих за Климент.
Мичънър си спомни за предателството на Катерина и отново усети чувство на пустота. Изпита инстинктивното желание да мисли и говори за нещо друго.
— Ще опитам всичко по силите си, Морис — тръсна глава той. — Но трябва да ти призная, че изобщо не знам откъде да започна.
Лицето на Нгови запази мрачно — тържественото си изражение.
— Не искам да драматизирам нещата, Колин — промълви той. — Но въпреки това имам чувството, че съдбата на църквата е в твои ръце.
57
15:30 ч.
Валендреа стана, извини се на присъстващите и напусна заседателната зала. Тук се бяха събрали неговите най-верни привърженици от Флоренция и той обеща, че първото му пътуване извън стените на Ватикана ще бъде до Тоскана.
Амбрози го чакаше на четвъртия етаж. Беше напуснал тържественото събрание преди около половин час и той беше любопитен да узнае защо.
— Свети отче, веднага след аудиенцията при теб Мичънър се срещна с Нгови и началника на архива — съобщи той.
А Валендреа моментално разбра какво е наложило спешното оттегляне на личния му секретар.
— Каква тема са обсъждали?
— Затворили са се в една от читалните. Моят човек в архивите не е в течение на разговора, но при тях е била една папка, до която достъп има единствено началникът на архива.
— Коя?
— Lignum Vitae.
— Пророчествата на Малахия? Сигурно се шегуваш. Това са пълни глупости. Жалко, че не знаем съдържанието на разговора.
— В момента възстановявам подслушвателната апаратура, но ще отнеме известно време.
— Кога напуска Нгови?
— Кабинетът му вече е опразнен. Чух, че до няколко дни ще замине за Африка. За момента все още държи апартамента си.
И все още е camerlengo. Валендреа не беше решил с кого да го замени, колебаейки се между трима от кардиналите, оказали му твърда подкрепа по време на конклава.
— Мислех си за личните вещи на Климент. Факсимилето на Тибор би трябвало да е сред тях. Климент е нямал причини да се съмнява, че достъп до тях ще има единствено Мичънър.
— Какво искате да кажете, свети отче?
— Според мен Мичънър няма да ни предаде всичко. Той ни ненавижда и по тази причина ще предаде документа на Нгови. Нещо, което аз не мога да допусна.
Изчака реакцията на Амбрози и със задоволство установи, че старият му приятел отново е на висота.