— Трябва да ги изпреварим, нали? — подхвърли секретарят.
— Трябва да покажем на Мичънър, че сме сериозни. Но този път няма да си ти, Паоло. Събери най-близките ни приятели и поискай помощта им.
Мичънър влезе в апартамента, който обитаваше след смъртта на Климент. Пред последните два часа беше обикалял из улиците на Рим, но главата го заболя и предпочете да се прибере. Босненският лекар го беше предупредил, че през следващите няколко месеца може да страда от главоболие. Насочи се към банята и глътна два аспирина. Лекарят бе казал и друго — да си направи пълни изследвания веднага след като се върне в Рим, но досега не беше имал време да го стори.
Съблече се и се хвърли на леглото. Часовникът на нощното шкафче показваше шест и половина. Все още усещаше ръцете на Валендреа върху себе си. Господ да е на помощ на католическата църква. Човек, който не се бои от бога, е много опасен. Особено когато е облечен в неограничена власт. Това беше основната тема в пророчествата на свети Малахия. Съзнаваше, че не бива да обръща внимание на абсурдите, но въпреки това в гърдите му потрепна ужас. Беше сигурен само в едно: предстояха трудни дни.
Навлече някакви дънки, после риза с мека яка. Отпусна се на канапето, без да пали осветлението.
Дали преди десетилетия Валендреа наистина беше взел някакви документи от архива? Дали и Климент не бе сторил същото, и то съвсем наскоро? Какво става? Всичко изглеждаше безнадеждно объркано, а хората около него — покварени и потайни. На всичкото отгоре някакъв ирландски епископ, живял преди повече от деветстотин години, беше предсказал края на света при управлението на папа с име Петър.
Разтърка слепоочията си, опитвайки се да прогони болката. През прозорците проникваше слабата светлина на уличните лампи. В сянката под перваза тъмнееше старата дъбова ракла на Якоб Фолкнер. Спомни си, че се оказа заключена, когато нареди да я преместят от Ватикана. Беше напълно подходяща за укриването на тайни документи, тъй като едва ли някой би дръзнал да рови в личните вещи на папата.
Стана и се приближи до прозореца. Щракна настолната лампа и разгледа ключалката. Не му се искаше да я насилва, страхувайки се да не я повреди. Седна на стола пред раклата и започна да обмисля най-доброто решение.
На метър от него лежеше кашонът с личните вещи на папата, който бе прибрал един ден след смъртта му. Придърпа го към себе си и вдигна капака. Предметите, прибрани вътре, доскоро бяха украсявали папските покои. Повечето от тях предизвикаха спомени на умиление в душата му. Стенният часовник от черно дърво, няколко специални писалки, снимка на родителите на Климент в тънка рамка.
Личната Библия на бившия папа беше сложена в плик от сива хартия. Изпратиха му я от Кастел Гандолфо един ден след погребението. Беше я прибрал, без да я разтваря.
Сега обаче я извади от плика и с удоволствие опипа кориците от бяла кожа и позлатените ръбове. Обзет от дълбока почит, той внимателно ги разгърна. На първата страница имаше надпис на немски:
ПО СЛУЧАЙ УДОСТОЯВАНЕТО ТИ В СВЕЩЕНИЧЕСКИ САН ОТ ЛЮБЕЩИТЕ РОДИТЕЛИ
Климент обичаше да разказва за родителите си. Родът Фолкнер бил представител на старата баварска аристокрация от времето на Лудвиг Първи. Отличавал се с отрицателно отношение към режима на Хитлер, включително и по време на наситените с еуфория дни в навечерието на войната. Разбира се, членовете му били достатъчно благоразумни, за да не демонстрират своите настроения, и без много шум правели каквото могат, за да помогнат на бамбергските евреи. Бащата на Фолкнер приел на съхранение спестяванията на две от местните семейства, които запазил непокътнати чак до края на войната. За съжаление никой не се появил да ги потърси. След като изчакал един разумен срок, той ги дарил на държавата Израел. Дар от миналото с надежда за бъдещето.
Пред очите му изплуваха виденията от онази бурна нощ, сред които изплува лицето на Якоб Фолкнер.
— Не пренебрегвай повече небето. Изпълни това, за което те помолих. Не забравяй, че лоялният служител може да направи много.
— Каква е съдбата ми, Якоб?
На този въпрос отговори отец Тибор, чието лице беше изплувало редом до това на папата.
Да бъдеш знак за света. Маяк на покаянието. Пратеникът, който ще обяви, че Бог е жив.
Какво означава всичко това? Случило ли се беше в действителност? Или бе само халюцинация, причинена от огромния електрически заряд?