Бавно прелисти Библията. Листовете бяха меки, изработени от специална, наподобяваща плат хартия. Някои пасажи бяха подчертани, а в полето личаха записки, направени със ситния почерк на Климент.
Деяния на светите Апостоли, 5:29: „Трябва да се покоряваме повече на Бога, нежели на човеци“.
Иаков, 1:27: „Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това: да пригледваш сираци и вдовици в техните скърби и да се пазиш неосквернен от света“.
Матея, 15:3, 6: „А той им отговори и рече: защо и вие престъпвате Божията заповед заради вашето предание?
… той може да не почете баща си или майка си. Тъй нарушихте Божията заповед заради вашето предание“.
Матея, 5:19: „И тъй, който наруши една от най-малките тия заповеди и тъй поучи човеците, той най-малък ще се нарече в царството небесно…“
Даниила, 4:23: „А дето е заповядано да се остави главният корен на дървото, това значи, че твоето царство ще остане при тебе, кога познаеш небесната власт“.
Йоан, 8:28: „А Иисус им рече: кога издигнете Сина Човечески, тогава ще узнаете, че съм Аз; и нищо не върша от Себе Си, но както ме е научил Моят Отец, тъй говоря“.
Интересни извадки. Още послания от един дълбоко обезпокоен папа? Или просто мисли, които са му харесали?
От долната част на книгата стърчаха четири шарени конеца от тънка коприна. Мичънър внимателно ги издърпа и разтвори книгата на обозначената страница. Конците се оказаха свързани в обща примка, обгръщайки тънко сребърно ключе.
Нарочно ли го бе сложил тук Климент? Библията беше на нощното му шкафче в Кастел Гандолфо. Вероятно папата бе решил, че никой, освен Мичънър няма да й обърне внимание.
Вдигна ключето с предчувствието, че знае какво ще отвори то. Ключалката на раклата действително изщрака и капакът меко отскочи. В нея имаше писма. Стотици писма, надписани до Климент от ръката на жена. Адресите бяха различни: Мюнхен, Кьолн, Дъблин, Кайро, Кейптаун, Варшава, Рим. Местата, на които беше служил Климент. Но обратният адрес беше един и същ. Той го познаваше отлично, тъй като цели двайсет и пет години беше сортирал пощата на Климент. Жената се казваше Ирма Ран, приятелка на папата от детинство. Никога не го беше разпитвал за нея, а и самият Климент се бе задоволил с краткото обяснение, че са израснали заедно в Бамберг.
Покойният папа поддържаше редовна кореспонденция с неколцина свои приятели. Но писмата в раклата бяха само от Ирма Ран. Защо ги е оставил след себе си? Защо просто не ги е унищожил? Ако стане известно на света, съдържанието им положително би могло да се тълкува произволно, особено от врагове като Валендреа. Но Климент очевидно бе преценил, че може да поеме подобен риск.
Напомняйки си, че тези писма вече са негово притежание, Мичънър разгърна едно от тях и зачете.
58
Якоб,
Сърцето ме боли от новините, пристигащи от Варшава. Споменава се и твоето име. Когато са започнали вълненията, ти си бил сред тълпата. За голяма радост на комунистите, които ще са много доволни, ако ти и други духовници станете жертва. С облекчение получих писмото ти и се радвам, че си невредим. Надявам се, че негово светейшество ще те изтегли в Рим, където ще бъдеш в безопасност. Знам, че никога не би му отправил подобна молба, но се моля на Бог това да се случи. Надявам се, че ще се прибереш у дома за коледните празници. Ще се радвам да ги прекараме заедно. Ако възникне подобна възможност, моля те да ме уведомиш. Очаквам с нетърпение следващото ти писмо, както винаги. Знай, че много те обичам, скъпи мой Якоб.
Якоб,
Днес ходих на гроба на родителите ти. Подстригах тревата и почистих плочите. Оставих букет лилии от твое име. Жалко, че не доживяха да видят какъв си станал. Архиепископ на светата църква, а някой ден може би и кардинал. Това е техният завет, тяхната радост. И те, и моите родители преживяха ужасно много. Всеки ден се моля за възраждането на Германия. То може би ще стане факт благодарение на делата на добрите хора като теб. Надявам се да си в отлично здраве. Аз се оправям. Изглежда, Господ ме е дарил с много сили. През следващите три седмици вероятно ще бъда в Мюнхен. Ако дойда, ще ти се обадя. Сърцето ми плаче да те види. Много ме топлят милите думи в последното ти писмо. Пази се, скъпи Якоб. Приеми огромната ми обич, завинаги.
Якоб,
Ваше кардиналско преосвещенство. Това е титла, която заслужаваш. Бог да благослови Йоан Павел, че най-сетне те издигна. Отново ти благодаря, че ми позволи да присъствам на консисторията. Сигурна съм, че никой не разбра коя съм. Седях най-отзад и пазех чувствата за себе си. Твоят Колин Мичънър също беше там и изглеждаше страшно горд. Той е точно такъв, какъвто ми го беше описал — хубав млад човек. Превърни го в сина, за когото винаги сме мечтали. Осланяй се на него, както баща ти се е осланял на теб. Остави нещо след себе си, Якоб, превърни го в свое наследство. В това няма нищо лошо. Нито църквата, нито Бог забраняват това. Още ми се насълзяват очите, като си спомня как папата положи червената шапчица на главата ти. Това беше най-щастливият момент в живота ми. Обичам те, Якоб. Надявам се, че нашата връзка ще ти дава сили. Пази се, мили, пиши!