Изведнъж входната врата се отвори с трясък. Под слабата светлина на настолната лампа Мичънър успя да зърне фигурата на висок мъж в черно, която се стрелна към него. В следващия миг тялото му бе вдигнато във въздуха, в корема му потъна тежък юмрук. Въздухът със свистене напусна гърдите му. Нападателят замахна втори път. Мичънър политна към вратата на спалнята. Шокът го парализира напълно, защото никога през живота си не бе участвал в юмручен бой. Инстинктът го накара да вдигне ръце пред лицето си, но мъжът насочи следващия си удар пак в корема му. Мичънър се сгъна на две и рухна върху леглото.
Дишайки тежко, той вдигна глава към неясната фигура, питайки се какво още ще последва. Това, което видя, го накара да замръзне от ужас. Нападателят измъкна от джоба си правоъгълна кутийка с дължина от двайсетина сантиметра, от която, като щипки на рак, стърчаха две лъскави парчета метал. Между тях проблесна ослепителна светкавица.
Електрошок.
Беше виждал такива уреди в ръцете на швейцарските гвардейци, охраняващи папата. С тях можеше да се неутрализира всеки нападател, при това, без да се използва огнестрелно оръжие. Демонстрираха ги в присъствието на Климент, обяснявайки как зарядът на една 9-волтова батерия се преобразува в двеста хиляди волта — достатъчни за парализирането на всяко живо същество. Очите му опулено гледаха синкавата дъга, която прескачаше със силен пукот между електродите.
На устните на високия мъж изплува злобна усмивка.
— Сега малко ще се позабавляваме — изръмжа на италиански той.
Мичънър събра сили, кракът му рязко се стрелна нагоре, към протегната ръка на мъжа. Устройството изтропа на пода, близо до отворената врата. Нападателят очевидно беше изненадан, но бързо се овладя и му нанесе силен удар с опакото на дланта си. После отново бръкна в джоба си и в ръката му проблесна нож. Мичънър затвори очи. В главата му се появи абсурдният въпрос как ли се чувства човек, в чието тяло потъва стоманено острие. Но не усети нищо. В стаята се разнесе остро пропукване. Лицето на мъжа се изкриви в страшна гримаса, очите му се обърнаха с бялото нагоре, а тялото му се разтърси от силни конвулсии. Пръстите му изпуснаха ножа, коленете му се подгънаха.
Мичънър колебливо се надигна. Зад нападателя се виждаше дребничката фигура на Катерина. Тя захвърли електрошоковия уред и се втурна към него.
— Добре ли си?!
Той притискаше корема си с две ръце и отчаяно се опитваше да вкара в дробовете си глътка въздух.
— Колин, добре ли си?
— Кой… Кой беше този, по дяволите?
— Няма време за приказки. Долу чакат още двама.
— Ти… Ти знаеш нещо… което аз не знам…
— По-късно ще ти обясня. Сега трябва да се махаме оттук.
— Вземи ми сака — заговори трескаво той. — Ей го там. След Босна изобщо не съм го изпразвал.
— Заминаваш ли?
Той не прояви желание да отговори на този въпрос, а тя, изглежда, го разбра.
— Няма да ми кажеш, нали?
— Защо си тук?
— Исках да поговорим. Да се опитам да ти обясня. Но се появиха тоя тип и приятелчетата му.
Мичънър направи опит да се надигне от леглото, но острата болка го принуди да легне обратно.
— Ранен си! — тревожно промълви тя.
Той с усилие изкашля въздуха от гърдите си.
— Знаеше ли, че този човек ще дойде?
— Не мога да повярвам на ушите си! — стреснато го погледна тя.
— Отговори!
— Дойдох с намерението да си поговорим, но от стълбището чух шум. Видях как го изрита, но видях и ножа в ръката му. Затова грабнах машинката от пода и направих каквото можах. Надявах се да ми благодариш.
— И наистина ти благодаря — кимна той. — А сега ми кажи какво знаеш.
— Амбрози ме заплаши вечерта след срещата ни с отец Тибор в Букурещ. Ясно ми даде да разбера, че всяко непокорство ще бъде заплатено на висока цена. — Ръката й махна към неподвижната фигура на пода. — Предполагам, че този е негов човек, но нямам представа защо е решил да те нападне.
— Вероятно защото Валендреа не остана доволен от днешния ни разговор и е решил да ускори нещата. Спомена, че няма да харесам следващия му пратеник.
— Трябва да се махаме оттук! — нервно прошепна тя.
Той обу чифт маратонки и посегна към сака. Очите му се насълзиха от острата болка в корема.
— Обичам те, Колин — промълви тя. — Сбърках, но го направих заради желанието си да бъда с теб.