— Якоб ме предупреди, че ще отговориш по този начин — усмихна се тя. — Много добре те познаваше.
Мичънър помаха на Катерина да се приближи и я представи. Възрастната жена я дари с топла усмивка и стисна ръката й.
— Много се радвам да те видя. Якоб каза, че ще дойдеш и ти.
62
Ватикана
10:30 ч.
Валендреа бавно прелистваше Lignum Vitae, а началникът на архива стоеше прав пред него. Беше му заповядал да се яви на четвъртия етаж, като вземе със себе си обемистия ръкопис. Искаше лично да прегледа това, което беше предизвикало интереса на Нгови и Мичънър.
Пророчествата на Малахия, в които се говореше за Петър Римски, се оказаха едва в края на многословното описание на Арнолд Вион, което надхвърляше хиляда и осемстотин страници.
Окончателната разруха на светата римокатолическа църква ще настъпи по време на Петър Римски, който ще причини ужасни страдания на вярващите. Накрая Градът на седемте хълма ще бъде съден от Безмилостния съдник.
— Наистина ли вярваш на тези глупости? — вдигна глава той.
— Ти си сто и дванайсетият папа в списъка на Малахия. Последният. И той предрича, че ще вземеш точно това име.
— Което означава, че църквата е изправена пред апокалипсис, така ли? Накрая Градът на седемте хълма ще бъде съден от Безмилостния съдник. Нима наистина го вярваш? Някога не съм допускал, че си такъв невежа!
— Открай време Рим е известен като Града на седемте хълма — поклати глава архиварят. — А аз не харесвам тона ти!
— Не ме интересува какво харесваш и какво не! Единственото, което ме интересува, е какво сте обсъждали с Нгови и Мичънър!
— Нищо няма да ти кажа.
— Тогава ми кажи защо вярваш в пророчеството — отвърна Валендреа и посочи ръкописа.
— Моето мнение едва ли представлява интерес за теб.
— Представлява, твое преосвещенство — надигна се от мястото си Валендреа. — При това много голям. Приеми го като последен жест към светата църква. Защото, доколкото си спомням, днес е последният ти ден между тези стени.
Лицето на възрастния човек не издаваше нищо от мъката, която вероятно изпитваше. Беше служил на Ватикана близо петдесет години и със сигурност беше имал своите моменти на радост и скръб. Но той беше човекът, организирал подкрепата за Нгови по време на последния конклав. Това стана ясно преди няколко дни, когато кардиналите най-сетне започнаха да говорят. Стана ясно и друго — този човек бе демонстрирал забележителни умения в своята дейност. Жалко, че не беше избрал страната на победителя.
Но и един друг факт предизвикваше безпокойство в душата на Валендреа: през последните два дни в пресата възникна дискусия относно пророчествата на Малахия. Подозираше, че тя е инспирирана от човека насреща му, въпреки че репортерите бяха използвали обичайното клише „неназован източник от Ватикана“. По принцип пророчествата на Малахия не бяха нещо ново, тъй като още преди години бяха станали обект на множество спекулации от страна на разни теоретици на конспирацията. Но сега журналистите бяха започнали да правят връзката и съответните заключения. Сто и дванайсетият папа наистина бе приел името Петър II. Как бе възможно това да е известно на някакъв монах през XI век или пък на хроникьор от XVI? Съвпадение? Може би. Но съвпадение, което даваше изключително голяма допълнителна сила на пророчеството.
Всъщност и Валендреа си задаваше този въпрос. Мнозина биха си помислили, че е избрал името, след като се е запознал подробно с архивите на Ватикана. Но не беше така. Той бе избрал името Петър в момента, в който реши да се бори за папския престол, а това беше много отдавна — още по времето на Йоан Павел II. И не го беше споделил с никого, дори с Амбрози. Да не говорим, че изобщо не беше чел пророчествата на Малахия.
Отново закова поглед в лицето на архиваря, очаквайки отговор на въпроса си. Старецът само поклати глава и промълви:
— Нямам какво да кажа.
— В такъв случай може би имаш идея къде може да е липсващият документ.
— Аз не знам за липсващ документ. Всичко, включено в инвентарния списък, си е на мястото.
— Става въпрос за документ, който не е вписан. Климент лично го е оставил в Резерва.
— Не мога да нося отговорност за нещо, което не ми е известно.
— Наистина ли? Тогава ми кажи какво ти е известно. Какво беше дискутирано на срещата между теб, кардинал Нгови и монсеньор Мичънър?