Архиварят не отговори.
— От мълчанието ти разбирам, че е ставало въпрос тъкмо за липсващия документ, а ти си пряко замесен в неговото изчезване.
Даваше си сметка, че подобно обвинение ще прониже стареца право в сърцето. Той беше длъжен да съхранява абсолютно всички ръкописи на църквата. А фактът, че един от тях липсва, щеше да опетни доброто му име завинаги.
— Не съм направил нищо друго, освен да изпълня заповедта на негово светейшество Климент XV и да отворя Резерва — глухо отвърна кардиналът.
— Вярвам ти, твое преосвещенство. Защото съм убеден, че Климент е взел документа тайно, без да казва на никого. Единственото ми желание е да го открием.
Тези думи бяха изречени с по-топъл тон — ясна индикация, че приема обяснението.
— Аз също искам да… — Старият кардинал изведнъж замълча, сякаш се опасяваше да не изпусне нещо важно.
— Продължавай, твое преосвещенство — меко го подкани Валендреа.
— Шокиран съм не по-малко от теб — въздъхна възрастният мъж. — Но нямам никаква представа кога се е случило това, нито пък къде може да се намира въпросният документ. — От тона му пролича, че твърдо ще се придържа към тази версия.
— Къде е Мичънър?
Валендреа предварително знаеше отговора на този въпрос, но го зададе, за да се увери, че Амбрози е на прав път.
— Не знам — отвърна с леко потрепване в гласа кардиналът.
Дойде ред на въпроса, който действително интересуваше Валендреа.
— А Нгови? Той какво иска?
— Страхуваш се от него, нали? — погледна го с разбиране старият кардинал.
— Не се страхувам от никого, твое преосвещенство — хладно отвърна Валендреа. — Просто искам да знам защо кардинал-шамбеланът проявява толкова голям интерес към Фатима.
— Не съм казал подобно нещо.
— Но вчера сте говорили по този въпрос, нали?
— И това не съм казал.
Валендреа сведе очи към ръкописа — скрит знак, че упорството на стареца започва да го дразни.
— Аз те уволних, твое преосвещенство — рече с лека въздишка той. — Но със същата лекота мога и да те възстановя на поста ти. Нима не би искал да умреш тук, във Ватикана, като началник на архива на католическата църква? Нима не искаш всички документи да бъдат върнати по местата им? Нима чувството ти за дълг не е по-силно от онова, което изпитваш лично към мен?
Старецът се размърда нервно, а мълчанието му беше индикация, че обмисля предложението.
— Какво искаш? — промълви най-сетне той.
— Кажи ми къде отиде отец Мичънър.
— Чух, че тази сутрин е заминал за Бамберг — неохотно отвърна старецът.
— Значи ме излъга?
— Ти попита дали знам къде е. А аз не знам. Казвам ти само това, което съм чул.
— Целта на пътуването му?
— Там може би се намира документът, който търсиш.
— А Нгови?
— Очаква обаждане от страна на отец Мичънър.
Ръцете на папата стиснаха здраво древния ръкопис. Не си беше направил труда да поиска ръкавици. Какво толкова, по дяволите? Най-късно утре този том щеше да се превърне в пепел. Но сега оставаше най-важното.
— Нгови иска да научи съдържанието на липсващия документ, така ли?
Старецът бавно кимна, сякаш откровеността му причиняваше болка, и рече.
— Те искат да научат онова, което ти по всяка вероятност знаеш отдавна.
63
Бамберг
11:00 ч.
Мичънър и Катерина последваха Ирма Ран през Максплац, прекосиха реката и се насочиха към просторната пететажна странноприемница, над вратата на която имаше надпис от ковано желязо „КЬОНИГСХОФ — 1614“. Цифрата означава годината на построяването, обясни Ирма.
Семейството й било собственик на странноприемницата в продължение на няколко поколения, а тя се оказала единствената наследница на баща си, тъй като брат й загинал по време на Втората световна война. Наоколо бяха пръснати малки къщички, построени някога от рибарите. Отначало сградата била мелница, но водното колело отдавна го нямаше, за разлика от черния покрив, балконите с железни парапети и бароковите детайли, които бяха непокътнати. Тя беше преустроила приземния етаж на ресторант с бирхале. Влязоха и се настаниха на една от свободните маси до прозореца с решетки от ковано желязо. Небето навън бързо се покриваше с тъмни облаци, предвещаващи скорошен обилен снеговалеж. Домакинята им сервира по една висока халба бира.