— Обикновено отваряме около обяд и тогава всички маси ще бъдат заети — поясни тя. — Готвачът ни се радва на голяма популярност.
— В църквата споменахте, че Якоб ви с казал за нашата поява — подхвърли Мичънър. — Наистина ли имаше такова нещо в писмото му?
— Да — кимна Ирма. — Пишеше да те очаквам, като с теб вероятно ще бъде и тази хубава жена. Моят Якоб беше много интуитивен, особено когато ставаше въпрос за теб, Колин. Нали мога да те наричам така? Имам чувството, че те познавам отдавна.
— Не бих искал да ме наричате по друг начин — усмихна се той.
— А аз съм Катерина.
Възрастната жена ги дари с лъчезарна усмивка.
— Какво друго ви каза Якоб? — пожела да узнае Мичънър.
— Разказа ми за дилемата ти. За кризата ти по отношение на вярата. Но след като си тук, значи си прочел моите писма.
— Не подозирах колко дълбока е връзката ви — промълви Мичънър.
Оттатък прозореца се появи огромна баржа, която наду сирената си и бавно се отдалечи в северна посока.
— Моят Якоб беше любвеобилен човек, отдал живота си на хората и Бог.
— Не напълно, както излиза — подхвърли Катерина.
Мичънър очакваше тази забележка. Снощи й беше дал да прочете писмата и тя остана смаяна от дълбоките чувства на Фолкнер към тази жена.
— Дълго време го ненавиждах — поясни с равен глас тя. — Смятах го за главен виновник за избора на Колин. Смятах, че той го кара да предпочете църквата. Но сега разбирам, че съм грешала. Той много добре е разбирал как съм се чувствала тогава.
— Наистина е така. Ние разговаряхме за болката на Колин. Много му се искаше да разкрие истината пред него, да му покаже, че не е сам. Но аз се възпротивих. Времето не беше подходящо за подобни признания. Нашите отношения трябваше да останат тайна. — Обърна се към Мичънър и продължи: — Той искаше да останеш духовник, защото се нуждаеше от помощта ти за промените, които беше намислил. Според мен и тогава е знаел, че някой ден ще бъдете на различни мнения.
— Той направи опит да промени нещата — принуди се да отвърне Мичънър. — Без конфронтация, с помощта на разума. Якоб беше миролюбив човек.
— Но преди всичко беше мъж, Колин — прошепна тя, сякаш за да не подплаши някакъв скъп спомен. — Мъж като всички останали — слаб и грешен.
Катерина протегна ръка през масата и покри с длан тънките пръсти на възрастната жена. Очите и на двете овлажняха.
— Кога започна връзката ви?
— Още когато бяхме деца. Знаех, че винаги ще го обичам… — Ирма прехапа устни и колебливо добави: — Но знаех също, че никога няма да го имам. Или поне не напълно. Още в онези години той искаше да стане свещеник. Примирих се и някак ми стигаше, че притежавам сърцето му.
Мичънър изведнъж пожела да научи нещо, което на практика изобщо не му беше работа. Ала поведението на жената го предразположи да прояви дързост.
— Но любовта ви никога не беше консумирана, нали? — подхвърли той.
Погледът й остана върху лицето му в продължение на няколко секунди, после на лицето й изплува усмивка.
— Не, Колин. Твоят Якоб никога не наруши обета си пред църквата. Би било немислимо за него, а и за мен. — Премести очи върху Катерина и добави: — Когато съдим себе си, трябва да се съобразяваме с времената, в които живеем. Ние с Якоб живяхме в друга епоха. Достатъчно лошо беше, че се обичахме. Би било немислимо да си позволим нещо повече.
В съзнанието на Мичънър изплуваха думите на Климент, изречени в Торино. И тъгата в очите му.
— И през цялото това време вие живяхте тук сама? — подхвърли той.
— Не бях сама. Имах семейството си, този бизнес, приятелите, бога… Имах и обичта на човек, който споделяше с мен абсолютно всичко. Не във физически смисъл, разбира се. Малцина могат да се похвалят и с толкова.
— Никога ли не ви създаваше проблеми фактът, че не сте заедно? — попита Катерина. — Нямам предвид сексуално, а просто физически — че не сте един до друг. Вероятно не е било лесно.
— Е, бих предпочела нещата да се развият по друг начин, но нищо не зависеше от мен. Якоб беше привлечен от църквата на много ранна възраст. Аз знаех това, но не му попречих. Обичах го достатъчно силно, за да го деля. Дори с бога.
През вратата влезе жена на средна възраст, която започна задъхано да обяснява какво е купила на пазара. По оловните води на реката зад прозореца се плъзна друга баржа. Във въздуха се въртяха самотни снежинки.