— Някой знаеше ли за вашата връзка с Якоб? — попита Мичънър, след като жената излезе.
— Никой — поклати глава Ирма. — Не сме споделяли с никого. Местните хора знаят, че сме приятели от детинство, и нищо повече.
— Смъртта му вероятно е била тежък удар за вас — промълви Катерина.
— Не можете да си представите колко тежък — въздъхна жената. — Знаех, че е зле, защото го виждах по телевизията. Съзнавах, че е само въпрос на време. И двамата остарявахме, но неговото време дойде някак… Някак изведнъж. Все още очаквам да намеря писмото му в пощенската кутия. — Гласът й затрепери, стана по-мек и приглушен. — Моят Якоб го няма, а вие сте първите хора, с които говоря за него. Той каза, че мога да ви се доверя. Че вашата визита ще ми донесе покой. И отново се оказа прав. Чувствам се по-добре дори като си говорим за него.
Какво ли ще си помисли тази благородна жена, ако научи, че Фолкнер сам е отнел живота си, запита се Мичънър. Но дали има право да го научи? Тя разкриваше душата си пред тях, а той се умори да лъже. С нея паметта му щеше да бъде на сигурно място.
— Якоб се самоуби — глухо промълви той.
Ирма замълча. Мичънър усети върху себе си изненадания поглед на Катерина.
— Папата се е самоубил?
— Да. Със сънотворни. Обясни, че му се явила Дева Мария и му заповядала да отнеме живота си. Това било наказанието за непокорството му. И той решил да го приеме, след като цял живот пренебрегвал волята на небето.
Ирма продължаваше да мълчи, заковала безизразен поглед в лицето му.
— Вие сте знаели? — трепна той.
Тя кимна.
— Неотдавна ми се яви. Насън. Каза, че всичко е наред. Че вече е опростен. И че срещата му с бога щяла да стане скоро. Не разбрах какво означава това.
— А имали ли сте видения наяве?
— Не, само насън — поклати глава тя, а гласът й стана някак отнесен. — Все някога ще бъда с него. Това ме крепи. Ще бъдем заедно завинаги. Якоб ясно ми го каза в онзи сън. — Обърна се към Катерина и добави: — Ти ме попита трудна ли е била раздялата. Ще ти отговоря така: тя е нищо в сравнение с вечността. А ако не друго, аз съм много търпелива жена.
Мичънър изпита нужда да я насочи към смисъла на всичко това.
— Ирма, къде е това, което ви изпрати Якоб?
Жената сведе очи към бирата на масата.
— Разполагам с един плик, който Якоб ми каза да ти предам.
— Ако обичате.
Ирма стана от масата.
— Той е в апартамента ми, ще отида да го взема.
Катерина я изчака да излезе и рязко извърна глава.
— Защо не ми каза за самоубийството на Климент?
Леденият глас, с който зададе въпроса, отговаряше на температурата навън.
— Мисля, че отговорът е очевиден — сви рамене той.
— Кой друг знае?
— Само няколко души.
— Винаги едно и също, а? — скочи тя. — Проклетата тайнственост на Ватикана! — Облече палтото си и тръгна към вратата. — Която явно много ти допада!
— На теб също — подхвърли той с ясното съзнание, че не бива да казва това.
Тя се закова на място.
— Е, получих си го. Всекиму заслуженото. А какво е твоето оправдание?
Той не отговори и тя се насочи към вратата.
— Къде отиваш?
— Да се поразходя. Сигурна съм, че ти и любимата на Климент имате да си кажете много неща, които не ме засягат.
64
Катерина усещаше, че е напълно объркана. Мичънър не й се беше доверил, запазвайки за себе си тайната за смъртта на Климент. Валендреа положително знаеше за нея — в противен случай Амбрози непременно би я притиснал да научи нещо повече. Какво става, за бога? Липсващи ръкописи, очевидци разговарят с Дева Мария, папата се самоубива, след като тайно е обичал една жена в продължение на шейсет години… Няма жив човек, който да повярва на всичко това!
Излезе от странноприемницата, закопча палтото си и тръгна по обратния път към Максплац. Вдигна ръка да бръсне снежинките от косата си. Въздухът беше студен, сух и мрачен, също като настроението й.
Ирма Ран й помогна да погледне в душата си. В ситуацията, в която преди години тя бе притискала Мичънър да направи избор, причинявайки болка и на двамата, Ирма беше избрала друг, по-малко егоистичен път. Пътят на отразената любов, а не на притежанието. И вероятно беше права: важна е не физическата връзка, а близостта на душите и сърцата.