— Искам превода на Тибор! — отсече Амбрози.
— Не разполагам с него.
— Но Климент го е изпратил тук, нали?
— Още не зная, но мога да разбера. — Сега най-важното беше да печели време. Ръката му махна по посока на Ирма. — А когато приключа, искам тази жена да бъде оставена на мира. Тя няма нищо общо с тези неща.
— Има, при това по желание на Климент.
— Само при това условие ще получиш превода. В противен случай ще го предам на медиите.
За миг в хладното поведение на Амбрози настъпи промяна. На лицето му се появи нещо като усмивка. Предположението на Мичънър беше вярно: Валендреа го бе изпратил да унищожи информацията, а не да я прибере.
— Ще я оставя, но ако не го е прочела — изръмжа след добре изиграно колебание Амбрози.
— Тя не знае италиански.
— Но ти знаеш. Не забравяй предупреждението. Пренебрегнеш ли го, автоматично ме лишаваш от избор.
— Как ще разбереш дали съм го прочел, или не?
— Наясно съм, че посланието не може да се скрие лесно. Доста папи бяха здравата разтърсени от него. Предлагам ти да го забравиш, Мичънър. То вече не те интересува.
— Положението ми е доста сложно за човек, който не се интересува — поклати глава Мичънър. — Имам предвид снощния си посетител.
— Не знам нищо по този въпрос.
— На твое място и аз бих отговорил така.
— А какво ще стане с Климент? — проплака Ирма, която явно продължаваше да мисли за писмата.
— Паметта му е във ваши ръце — сви рамене Амбрози. — Аз не желая нещата да стигнат до медиите, но ако това все пак се случи, ние имаме готовност да им подхвърлим известни сведения. Които, меко казано, ще имат опустошителен ефект върху имиджа му. А също и върху вашия.
— Ще разкриете как е умрял? — попита Ирма.
— Тя знае, а? — попита Амбрози и хвърли кос поглед към Мичънър.
— Също като теб, както разбирам — кимна той.
— Добре. Това улеснява нещата. Да, точно така ще направим. Но не директно. В подобни случаи слуховете вършат далеч по-добра работа. И до ден-днешен много хора са убедени, че Йоан Павел I е бил убит. Представете си какво ще излезе в медиите за Климент. Да не говорим за вашата връзка с него. Писмата, с които разполагаме, съдържат достатъчно доказателства за нея. Ако го цените — нещо, в което съм дълбоко убеден, — трябва да ни сътрудничите. В такъв случай никой нищо няма да разбере.
Ирма не отговори. По лицето й потекоха сълзи.
— Не плачете — рече Амбрози. — Отец Мичънър ще постъпи както трябва. Винаги го е правил. — Тръгна към вратата, после спря. — Чух, че довечера започва прочутата коледна церемония в Бамберг. Всички църкви ще покажат сцени, свързани с Рождество Христово, а в катедралата ще бъде отслужена тържествена литургия. Започва в осем, очаква се силно присъствие. Защо не изпреварим суматохата, като си разменим някои неща в седем? Ето там. — Ръката му посочи внушителната сграда на катедралата, издигаща се на отсрещния хълм. — Всички ще се почувстваме по-добре, ако го направим на публично място. Разбира се, ако не предпочитате да го направим още сега.
— Добре, в катедралата, точно в седем вечерта. А сега се махай!
— Помни какво ти казах, Мичънър. Не го разпечатвай. Така ще направиш услуга не само на себе си, но и на госпожица Леу и госпожа Ран.
След тези думи Амбрози се обърна и излезе. Ирма остана седнала, а по лицето й продължаваха да текат сълзи.
— Този човек с олицетворение на злото — прошепна тя.
— Също като новия папа — добави Мичънър.
— Той е свързан с Петър?
— Личният му секретар.
— Какво става, Колин?
— За да отговоря на този въпрос, трябва да прочета съдържанието на плика — въздъхна Мичънър. — Но вие не бива да сте тук. Не искам да знаете нищо за него.
— А защо трябва да го отваряш?
— Защото трябва да разбера кое е важното в него — посегна към писмото Мичънър.
— Но онзи човек те предупреди да не го правиш.
— Амбрози да върви по дяволите! — извика Мичънър и сам се учуди на яростта в гласа си.
Ирма, изглежда, се убеди в сериозността на намеренията му.
— Добре, ще се погрижа да не те безпокоят.
След тези думи тя стана и тихо напусна помещението, затваряйки вратата след себе си. Пантите леко проскърцаха, което напомни на Мичънър за онази дъждовна утрин в архивите на Ватикана, когато му се беше сторило, че някой го наблюдава. Сега вече знаеше, че този някой е бил Паоло Амбрози.