Остана неподвижен на мястото си, заобиколен от дълбока тишина. Някъде далеч проплака корабна сирена. Камбаните на отсрещния бряг отбелязаха един часа следобед.
Той седна на масата и разпечата плика. Вътре имаше два листа — единият син, а другият кремав. Прочете първо синия, изписан с равния почерк на Климент.
Колин, в този момент ти вече знаеш, че Мадоната ни е оставила нещо повече. Поверявам ти словата й, използвай ги разумно.
Отмести листа встрани. Ръцете му трепереха. По някакъв начин Климент е бил сигурен, че рано или късно той ще се озове в Бамберг и ще прочете съдържанието на плика.
Пръстите му бавно разгънаха кремав лист.
Мастилото беше светлосиньо, а листът гладък и нов. Очите му пробягаха по италианския текст, а мозъкът му автоматично започна да се нагажда към чуждия език. За целта се наложи да го изчете повторно, след което вече знаеше точното съдържание на записките на сестра Лусия от 1944-та, подробно описващи посланието на Дева Мария. Същото, което отец Тибор беше превел през 1960-а.
Преди да си тръгне, Дева Мария каза, че има още едно послание, което Бог е пожелал да бъде предадено само на мен и на Жасинта. Тя каза, че е Божията майка и ни помоли да го съобщим на света в подходящо време. Предупреди ни, че срещу нас ще има силна съпротива. „Отваряйте си ушите и слушайте внимателно — заповяда ни тя. — Хората трябва да се поправят. Те са грешни и потъпкват дарбата, с която Бог ги е удостоил. Бракът е свят обред, дете мое. Обичта в него е безгранична. Това, което сърцето чувства, е чиста истина, независимо към кого е насочено то и защо е насочено. Бог не поставя граници пред онова, което прави свещения съюз. Знай, че щастието е единственото истинско изпитание за любовта. Знай още, че жените са толкова съпричастни към божията църква, колкото и мъжете. Призванието да служиш на Бог не е мъжка привилегия. Божиите служители не бива да се лишават от любов и приятелство, от радостта на бащинството. Да служиш на Бог не означава да пренебрегваш сърцето си. Духовниците трябва да бъдат богати във всяко отношение. А тялото ти си е само твое. Както Бог ми повери своя син, така и ти трябва сама да решиш какво е най-доброто за теб. Вървете, малки мои, разнесете славата на тези думи. И помнете, че аз винаги ще бъда до вас“.
Ръцете му се разтрепериха още по-силно. Но това не се дължеше на предизвикателството в думите на сестра Лусия.
Бръкна в джоба си и извади посланието на Ясна, написано преди два дни. То съдържаше думите на Дева Мария, изречени на онзи планински връх в Босна. Десетата тайна на Междугорие. Разгъна го пред очите си и потъна в четене.
Не се страхувай. Аз съм Божията майка и искам тези думи да станат достояние на света. Докато го правиш, срещу теб ще има силна съпротива. Отваряй си ушите и слушай внимателно какво ти говоря. Човеците трябва да се поправят. Да се молят с покорство и скромност и да искат прошка за греховете, които са сторили и които предстои да сторят. Обяви от мое име, че човечеството ще бъде застигнато от страшно наказание, ако не повярва на думите ми. Не днес, не утре, но скоро. Вече разкрих това пред благословените избраници в Ла Салет и Фатима. Днес го повтарям и пред теб, защото човеците са грешни и са потъпкали дарбата, дадена им от Бог. Ако не се променят, ще дойде Денят, ще настъпи Краят. Ако всичко остане каквото е или се влоши, силните и влиятелните ще загинат заедно с малките и слабите.
Вслушай се в тези думи. Защо трябва да се преследват мъжете и жените, които обичат по различен начин от останалите? Това преследване не е угодно Богу. Бракът трябва да е достъпен за всички, без ограничения. Всичко друго е човешко дело, а не божието слово. Жените стоят високо в неговите очи. Той е недоволен от забраната те да му служат в храма — забрана, наложена твърде отдавна. Христовите служители трябва да са щастливи и доволни. Не бива да бъдат лишавани от радостта на любовта и децата — нещо, което светият отец започва да разбира. Моите последни думи са най-важните. Знай, че сама избрах да бъда Божия майка. Жената трябва сама да решава дали да има дете, без намесата на мъжа. Сега върви и разкажи на света за моето послание, възхвалявай божията доброта и помни, че винаги ще бъда до теб.
Мичънър остави писмото и бавно падна на колене. Съмнение не можеше да има. Две послания. Едното, записано от португалска монахиня през 1944 г., от една неука жена, която не владееше тънкостите на словото. Преведено през 1960-а от един свещеник и представляващо точен преразказ на думите на Мадоната, произнесени на 13 юли 1917 г. А другото, записано само преди два дни от жена, която е била свидетелка на стотици божествени появи, бе произнесено на върха на обгърната от бурята планина при последната поява на Дева Мария.