— Твоят любовник заяви, че изобщо не му пука какво ще ти се случи — подхвърли с нескрито удоволствие Амбрози. — Нарече те моя шпионка и каза, че си мой, а не негов проблем. И може би е прав. Защото все пак аз те наех, нали?
Тя направи усилие, за да запази безизразното изражение в очите си.
— Мислеше, че си наета от негово светейшество, но аз бях този, който разкри връзката ти с Мичънър и който реши да се възползва от нея. Без мен Петър нямаше да има никаква представа за нея.
Внезапно се наведе напред, отлепи тиксото от устата й и впи устни в нейните. Езикът му проникна навътре по особено противен начин. Катерина направи опит да се отскубне, но той я държеше здраво. Сграбчи я за косата и изви главата й на една страна. Устата му вонеше на бира. Тя не издържа и стисна езика му със зъби. Той изкрещя и се отдръпна, а тя политна подире му.
— Мръсна кучка! — изрева Амбрози и я тръшна на леглото.
Катерина с отвращение изплю слюнката му, сякаш искаше да се отърси от злото. Ръката му се стрелна и й нанесе силен удар. Устата й се напълни с кръв. Той я удари още веднъж и главата й се заби в стената над леглото. Стаята се завъртя пред очите й.
— Трябваше да те убия! — изръмжа Амбрози.
— Майната ти! — изфъфли Катерина и се обърна по гръб. Главата й продължаваше да се върти.
Той избърса с ръкав кръвта, който капеше от устата му. От нейната също се проточи алена струйка и тя скри брадичка в шала си. Върху плата останаха яркочервени следи.
— Ако не ме убиеш, аз ще убия теб! — яростно изсъска тя.
— Няма да ти се удаде подобна възможност.
А тя си даде сметка, че до момента, в който тоя тип получи каквото иска, ще е в безопасност. Колин беше постъпил правилно, карайки го да повярва, че тя няма значение за него. Той отново попи кръвта от устната си и пристъпи към леглото.
— Силно се надявам, че твоят любовник ще пренебрегне предупрежденията ми. Тогава ще имам удоволствието да гледам как и двамата умирате.
— Големи приказки от малко човече.
Той се стрелна напред, обърна я по гръб и я възседна. Но тя вече знаеше, че няма да я убие. Все още не.
— Какво ти става, Амбрози? Нима не знаеш какво да правиш?
Той целият се разтърси от гняв. Тази жена нарочно го предизвикваше.
— Аз бях този, който каза на Петър да те остави на мира след Румъния.
— Сега вече разбирам защо търпя побой от псето му.
— Имаш късмет, че е само побой.
— Валендреа може да ревнува. Не мислиш ли, че ще е по-добре да запазим това между себе си?
Поредното предизвикателство й донесе поредното притискане на трахеята. Натискът не беше достатъчно силен, за да прекъсне дишането й, но й стигаше, за да държи устата си затворена.
— Правиш се на голям герой пред една вързана жена! — изрече на пресекулки тя. — Я ми освободи ръцете да те видя колко струваш!
Амбрози я пусна и се изправи.
— Не си струва труда. След два часа всичко ще свърши. Мисля да ги използвам за една хубава вечеря, след която ще приключа и с теб. — Жестоките му очи се забиха в лицето й. — Завинаги!
67
Ватикана
18:30 ч.
Валендреа бавно се разхождаше в градината, наслаждавайки се на необичайно меката декемврийска вечер. Първата му събота начело на католическата църква беше протекла напрегнато. Сутринта отслужи празничната литургия в катедралата, а после прие стотиците вярващи, пристигнали в Рим специално да му поднесат почитанията си. Следобедът започна със заседание на колегията на кардиналите. На него присъстваха около осемдесет човека, които все още не бяха отпътували от Рим, и той използва случая да очертае пред тях част от основните задачи на понтификата си. Предвидливо обяви, че назначенията на Климент XV ще бъдат продължени с една седмица, което му спести голяма част от неудобните въпроси. Изключение беше направено единствено за началника на архива, който, както обяви Валендреа, бе подал оставката си по здравословни причини. На негово място беше назначен един белгийски кардинал, който, въпреки че си беше заминал само няколко дни по-рано, вече пътуваше обратно за Ватикана. Всички останали назначения бяха отложени за следващата седмица. Добре забеляза погледите на мнозина от участниците в конклава, очакващи да изпълни обещанията, които им беше дал. Никой не се обади и това му хареса.