— Слава богу, че умря.
Тези думи погалиха слуха му. Беше ясно, че не са просто банални фрази.
— Възнамерявам да възвърна славата и блясъка на папската власт. При всяка своя поява, независимо къде, папата събира най-малко един милион вярващи. Правителствата трябва да се страхуват от този огромен потенциал. Ето защо съм решил да бъда най-пътуващият папа в историята.
— Но при тези пътувания ще имаш нужда от държавния секретар до себе си.
Направиха още няколко крачки и Валендреа кимна.
— Така мисля и аз, Густаво.
Очите му още веднъж опипаха тухлената настилка на пасажа, а във въображението му изникна картината на бягащия папа, търсещ спасение от нахлуващите в Рим германски наемници. Помнеше наизуст датата, на която се беше случило — 6 май 1527 г. На този ден бяха загинали 147 швейцарски гвардейци, които защитавали своя папа. Самият той се измъкнал в последния момент, използвайки този криволичещ проход, като в хода на бягството съблякъл бялата одежда, за да не бъде разпознат.
— Аз никога няма да избягам от Ватикана! — прошепна той, обръщайки се не толкова към Бартоло, колкото към безмълвните стени. Потънал в значимостта на мига, той изведнъж реши да пренебрегне съветите на Амбрози. — Добре, Густаво. В понеделник ще направя официално изявление. Ти ще бъдеш моят държавен секретар. Надявам се да ми служиш вярно.
— В мое лице ще имаш най-предания си слуга! — светна лицето на възрастния кардинал.
Това накара Валендреа да си спомни за най-лоялния си съюзник.
Преди два часа Амбрози се бе обадил да съобщи, че в седем вечерта ще му донесат възстановения превод на отец Тибор. До този момент нямало индикации, че някой го е прочел — новина, която му донесе огромно удовлетворение.
Хвърли поглед на часовника си. Седем без десет.
— Трябва ли да бъдеш някъде, свети отче?
— Не, приятелю. Мислех за един проблем, който по това време вече би трябвало да е решен.
68
Бамберг
18:50 ч.
Мичънър изкачи стръмната пътека, която водеше до кръгъл площад пред катедралата „Св. Св. Петър и Георги“. Под него остана центърът на града със своите керемидени покриви и каменни кули, осветен от жълтеникавите езерца на уличните лампи. Снежинки се сипеха от тъмното небе, но това не пречеше на тълпите от хора, които се бяха насочили към катедралата с четирите остри кули, осветени от студената светлина на прожекторите. От четиристотин години насам началото на коледните пости се отбелязваше с особени наивистични представления, разигравани по църквите и площадите на Бамберг. Ирма Ран му обясни, че началото им се поставя в катедралата, а след благословията на епископа хората се пръскат из града и наблюдават онова, което им харесва. На тържествата пристигат гости от цяла Бавария и градът става твърде населен и шумен.
Хвърли поглед на часовника си. Наближаваше седем. Огледа се. Към широко отворения портал на катедралата се стичаха семейства, децата възбудено бъбреха за снега, Коледа и свети Николай. Вдясно от входа няколко души бяха наобиколили жена с дебело вълнено палто, която разказваше исторически факти, покачила се върху нисък каменен зид. Очевидно ставаше въпрос за туристи.
Запита се какво ли ще си помислят тези хора, ако знаеха това, което знаеше той. Че Бог е тук, винаги е бил тук, наблюдавайки човешките дела със задоволство или гняв — както открай време проповядват учените теолози. И в този смисъл най-старият съвет беше и най-добрият — да му служим вярно и покорно. Все още изпитваше страх от бездната на изкуплението, зейнала пред душата му. Вероятно и тя беше част от покаянието, което му предстоеше. Същевременно изпитваше огромно облекчение от факта, че любовта му към Катерина никога не е била греховна — поне от гледна точка на небето. Колко духовници са напуснали църквата след подобни грехове? Колко доблестни мъже са умрели с мисълта, че са прегрешили?
Понечи да си пробие път сред туристите, когато част от думите на екскурзоводката го накараха да се закове на място.
— … Градът на седемте хълма — довърши изречението си тя. — Така някога са наричали Бамберг заради седемте възвишения, издигащи се от двете страни на реката. Сега е малко трудно да ги видим, но през средновековието всеки един от тях е бил обитаван от епископ или друг представител на църквата. По времето на Хенри II тук е била столицата на Свещената римска империя, а аналогията със седемте хълма е превърнала Бамберг във втори религиозен център по подобие на Рим.