Окончателната разруха на светата римокатолическа църква ще настъпи по време на Петър Римски, който ще причини ужасни страдания на вярващите. Накрая Градът на седемте хъша ще бъде съден от Безмилостния съдник.
Това беше пророчеството на свети Малахия, направено през XI век. До този момент Мичънър беше приемал, че когато говори за Града на седемте хълма, пророкът е имал предвид Рим. За пръв път чуваше, че подобно прозвище има и Бамберг.
Затвори очи и отправи нова молитва към небето. Дали това не беше още едно знамение? Дали не означаваше, че предстои да се случи нещо важно? Вдигна глава към входа на катедралата. Окъпана в ярка светлина, фреската над тимпана изобразяваше Христос в деня на Страшния съд. В краката му бяха паднали Йоан и Дева Мария, молещи се за душите на мъртъвците, които се надигаха от ковчезите. Праведните се трупаха зад гърба на Богородица, която им сочеше нагоре, към рая, докато ухиленият дявол беше подкарал към ада грешниците пред себе си. Нима това е нощта на разплатата след две хиляди години арогантност, проповядвана от християнската религия? Нима хуманността ще се завърне точно тук — на мястото, предсказано преди близо хиляда години от един ирландски проповедник, обявен за светец?
Напълни гърдите си с леден въздух, тръсна глава и започна да си пробива път към нефа. Скоро се озова сред каменните стени, покрити с мека патина. Очите му обхванаха огромния свод, стъпил на солидни каменни колони, и статуите в нишите между високите прозорци. В единия край на пространството пред него се издигаше ниският подиум на църковния хор, а в другия блестеше внушителният олтар. Зад него се намираше гробницата на Климент II — единствения папа, погребан на германска земя, когото Якоб Фолкнер бе почитал толкова дълбоко, че без колебание бе приел името му.
Спря пред малка мраморна урна и потопи пръсти в светената вода. Прекръсти се и отправи нова молитва към Бога, търсейки подкрепата му за това, което предстоеше. Органът свиреше тиха мелодия.
Обърна се и огледа хората, които пълнеха дългите редици дървени скамейки. Псалтове в черни роби извършваха последни приготовления за службата. Далеч вляво, полускрита зад масивна каменна колона, стоеше Катерина. До нея се беше изправил Амбрози, облечен в същото тъмно палто и шал. От двете страни на широкото двойно стълбище с мраморни парапети се трупаха хора. В пространството между стъпалата се намираше императорската гробница. Климент му беше говорил за нея, наричайки я с немското й име Riemenschneider. Каменният й похлупак беше покрит с красива резба, изобразяваща Хенри II и неговата кралица, погребани тук преди половин хилядолетие.
Видя мътното проблясване на пистолета, опрян в ребрата на Катерина, но не вярваше, че Амбрози ще дръзне да го използва в катедралата. Запита се дали между тълпата богомолци не се крие и подкреплението му. Стоеше неподвижно, с изправени рамене, без да обръща внимание на тълпата, която се нижеше покрай него.
Амбрози му направи знак да поеме по лявото стълбище. Той не помръдна. Амбрози повторно махна. Той бавно поклати глава. В очите на Амбрози проблесна жестокост. Мичънър извади писмото от джоба си и му го показа. От погледа на папския секретар стана ясно, че е разпознал плика, който беше лежал на масата при първата им среща. Мичънър отново поклати глава. После си спомни, че Катерина му беше разказала как Амбрози е хванал разговора им на площад „Свети Петър“, разчитайки движенията на устните им.
Отвори уста и безгласно артикулира своето кратко послание:
Върви по дяволите, Амбрози!
Веднага видя, че врагът му го разбра. Прибра писмото в джоба си и тръгна към изхода. Силно се надяваше, че няма да съжалява за това, което предстоеше да стори.
Катерина видя как Мичънър изрича нещо, а после тръгва към изхода. Беше дошла в катедралата, без да оказва съпротива, тъй като Амбрози я предупреди, че не е сам и ако не се появят в храма до седем нула — нула, Мичънър ще бъде убит. Тя се усъмни в думите му, но реши, че катедралата е подходящо място за появата на един или друг благоприятен шанс. И този шанс се появи в мига, който беше нужен на Амбрози да осъзнае предателството на Мичънър. Без да обръща внимание на пистолета в ребрата си, тя вдигна крак и токчето й потъна в обувката на папския секретар. В същата секунда се извъртя и го блъсна с всичка сила. Пистолетът излетя от ръката му и изтропа на каменния под.